Сватосали се едни хора, сватба вдигнали, добре ама на втората седмица булката се изсулила и беж – у майка си. Вдигнала се сватята с младоженека под мишка и право у тях:
- Що тъй, ма сватя, ни резилите пред хората!?
- Наша Боянка вика, че ваш Динко кусур имал.
- Че какъв кусур у наш Динка!?
- На, Боянка тука – тя да ти рече.
- Речи ми, снахо, в очи ми речи – какъв му на наш Динко кусурът!?
- Малка му оназ работа, мале.
- Тъъъй ли!? Дине, майка, сваляй потурите!
Динко, забол поглед в хасъра на пода, разпасва пояса, дърпа вуркузуна, потурите падат и се открива едно достойнство къмто педя и половина. Тъщата ахва:
- Въх мърмайка!
А сватята гордо:
- Въх мърмайка, я! И да знайш, свате, някой ваша Боянка твърде га я разглезил!