Прибирам се снощи, ама тъмно, страшно, тръпки да те побият! Изведнъж срещу мен изскача някакъв мъж с разперени ръце. Рекох си, край, отидох си млада и зелена! Я по-добре да го направя доброволно, няма смисъл да се дърпам. Тръгвам аз към мъжа, той отстъпва крачка встрани. Аз пак се насочвам към него, той пък - на другата страна. Аз пак към него и ... Праааааас, нещо мeжду нас се счупи на хиляди парчета! Паднах аз на земята със затворени очи и чакам. Чувам обаче гневна псувня: "До гуша ми дойде от тия разгонени кучки! Трети ден не мога да си пренеса стъклото до нас!"