Прибирал се един общак, работник на строеж, на стоп. Пътят от града, в който строял нов блок, и селото, в което живеел, бил 4-5 км., но никакви автомобили не минавали. И да минели, никой не го качвал. А то едно лято, жега, пек - тежко. Както си вървял обаче, общакът видял на пътя едно капанче. Влязъл вътре и що да види - скара, бира, кеф! Насочил се дирекно към бармана и го попитал колко струва една студена биричка. Барманът обаче потрил мустак:

- Една бира струва един тек.

- Как бе, пич, ти луд ли си? - отчаял се нашият човек.

- Това е положението - отвърнал барманът - до селото ние сме единственото място с бира, ако не ти изнася - хващай си пътя.

Какво да прави нашият общак, съгласил се. Случило се каквото се случило, то не е и за разказване. Малко преди полунощ умореният строител се прибрал у дома, а жена му го посрещнала бясна:

- Стефане, пак ли си пил, пияницо долна, боклук, писна ми от теб!

Навел глава наш Стефчо и отвърнал:

- Мила, ако щеш вярвай, само 2 бири изпих...