Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:

– Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър – вадя колт-а и го застрелвам право в челото.

Вторият каубой подема:

– Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.

Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с x@я си.