Млад артист получил първата си роля и носен на крилете на радостта, макар че героят му имал една единствена реплика - "Белогуев, подай ми меча!", се похвалил на приятелите си. Зевзеците, разбира се, не пропуснали момента да го изкодошат, че няма начин да не се обърка и да каже "Белохуев, подай ми меча!". Разсмял се пичът, но после се замислил, рекъл си – бе майтап, майтап, ама... и в оставащите седмици до премиерата упорито повтарял при всяка възможност единствената си, но тъй важна за него реплика. Отново и отново. До изнемога.

Дошъл великият момент. Артистът излязъл, протегнал ръка и с повелителен тон произнесъл: 

- Белогуев... тук успокоен хвърлил победоносен поглед към залата и продължил - подай ми *уя!