Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал телефона.
- Ало? - проговорил много тих, конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
- Пешко, ти ли си бе моето момче?
- Аз съм - много тихо отговорил Пешко.
- Чичо ти Гошо се обажда, там ли са мама и тате?
- Тук са - последвал шепнещ отговор.
- Ами дай да чуя някой от тях.
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- А някой друг има ли там? - попитал чичо Гошо.
- Има - продължил да шепне Пешко - Бърза помощ са тук.
- Как така "Бърза помощ", бе, дете - притеснил се чичо Гошо - я ми дай да говоря с някой от докторите.
- Не може, имат работа - продължил да шепне Пешко.
- Как така работа, бе, Пеше - силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо - а някой друг има ли у вас?
- Има, има - все така тихичко отговорило детето - Полицията и пожарната са тук.
- Каква полиция и каква пожарна, бе?! - истерично се разкрещял чичо Гошо - Веднага ми дай да говоря с някой от тях!!!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- КАК ТАКА РАБОТА, БЕ, ДИВАНЕ!!! - изревал чичо Гошо на ръба на инфаркта от притеснение - КАКВА ТОЛКОВА РАБОТА ИМАТ ВСИЧКИТЕ?
- Търсят ме - долетял тих отговор в слушалката.