Вървят циганин и жена му по пътя. Изведнъж циганинът вижда подкова, навежда се, взема я, избърсва я и започва замечтано да говори.
- Жена! Представи си, че намерим още три подкови. Ще станат четири. Представи си на всяка подкова по един крак на кон. Ще си имаме подкован кон. Ще го впрегнем в каруца и ще се возим.
Циганката:
- Ей, Асане! Ще бяга кончето и ще отидем при мама!
Циганинът удря жена си с подковата по главата и казва:
- Къде ще ходиш, ма? Не виждаш ли, че кончето е уморено?