Вози се един в тролея, забил поглед в земята и повтарял непрекъснато:

– Ай стига бе! Ай стига бе!

На хората им писнало да го слушат и го питали:

– Какво само повтаряш – ай стига бе?

– А бе дъщеря ми се омъжи преди време.

– Е ми хубаво, честито.

– Ама за нег*р.

– Еми любовта граници няма.

– Е да ама, имам три внучета.

– Е щастлив дядо си.

– Дааа. Първото е черно.

– Метнало се е на бащата.

– Ма второто е бяло.

– Ми ето на майката прилича.

– Дааа ама третото е на раета!

Тогава целият тролей избухва:

– Ай стига бе!