Ветеран от ИРА разказва на сина си:
– След като атакувахме колоната на англичаните, ние се оттеглихме и заехме отбранителни позиции. Скоро обаче свършихме храната. После свършиха и бирата, и уискито. Жаждата започна да ни измъчва нетърпимо...
– Татко, изобщо ли нямахте вода?
– Повярвай ми, синко, толкова беше напечено, че изобщо не ни беше до къпане...