Нищо не задържа по-силно мъжкото внимание от няколко броя потни тела, борещи се за нещо, което да спечелят. Дори и да сме на среща с най-секси мацката на света, ако по телевизията пуснат някой мач, дамата може да се изниже без ние дори и да забележим, защото спортът просто ни поглъща.
Да, но истината е, че не всеки спорт е в състояние да ни заплени така. Става дума за онези спортове, които силно напомнят на игра, измислена от дечица, но актуализирана за малко по-големи. Няма как да се включите в тях и да не изглеждате нелепо. Затова и следващите десет спорта не са от най-предпочитаните. Поне за нас. Мъжете.
В началото се е играл на заледени езера, през XVI в. в Шотландия. Постепенно кърлингът еволюира в игра за отбори от по четири човека, които плъзгат 18-килограмови камъни по ледена плоскост. Целта е мишена, а всеки отбор трябва да плъзне камъка си възможно най-близо до центъра на мишената. От 1998 г. този спорт вече е и олимпийски. Всичко казано дотук е чудесно, като изключим факта, че, за да придвижите камъка си към мишената, трябва да търкате леда пред него, за да намалите сцеплението. И основното ви оръжие е метла. В Канада наричат този спорт "шах на лед". Мнеее, никак не ни звучи скучно на нас, ама никак.
Ако в края на 60-те години е имало един единствен знак, че предстоящото десетилетие ще бъде скапано, то със сигурност това са били онези училищни дворове, в които небрежно се е размятало фризби през 1969 г. Всъщност играта на фризби е като футбола, само че без тичането, топката, ударите и шпагатите, феновете и всичко, което прави футбола готин спорт. И кой е победител в играта на фризби? Кой? Точно така – никой. Всички са доволни, никой не е загубил или по-точно - изгубили сме безвъзратно няколко часа от живота си.
Да, много добре знаем, че великият Арнолд Шварценегер е извървял пътя си, минавайки именно през бодибилдинга. Да, повечето мацки се кефят на релефни пичове. И да, на първото състезание в журито е бил създателят на Шерлок Холмс – сър Артър Конан Дойл. И все пак, продължаваме да си говорим за дейност, която изисква пълно отдаване на вдигането на тежести, внимателно подбиране на храната и поемане на съмнително качество и количество... субстанции. И когато дойде време за същинската надпревара, ти се събличаш по бански, подстригваш се, замазваш се целия с изкуствен тен. Така се подготвяш за състезанието, което се изразява в кълчене пред публика. Арни да ни извинява, но това определено не е нашият спорт, а и жените се ужасяват от бодибилдинг.
Може и да ви се е струвало, че момчетата, които лятото подритват хек по полянките и парковете, са супер магнити за женски тълпи, но истината е, че положението е доста лошо. Този спорт е измислен през 1972 г. от Джон Сталбергер и Майк Маршал. Почти веднага започват да се провеждат шампионати, в които състезателите трябва да се надпреварват на специален музикален фон. Само за инфо ще ви кажем, че Асоциацията по хек си има шесткратен победител в лицето (и в краката) на Вацлав Клуда от Чехия, а световни рекордьори са Триша Джордж и Гари Лаут, които са жонглирали 20 часа и 34 минути. Тези данни ни карат да се зачудим дали не се вдига прекалено много пушилка около тази платнена торбичка, пълна с топчета.
Олимпийски спорт е от 1976 г., но въпреки това нищо не може да ни убеди, че е готин спорт. Първо не ни допада идеята за абсолютната нестабилност, с която разполагаме на ледената пързалка. Второ цялото това скачане и подмятане не ни е по силите, вероятно защото се скапваме от мързел по цял ден. Фигурното пързаляне определено не е за нас. Леко ни приспива, а в подобно състояние сме най-уязвими.
Няма спор, че не всеки може да легне по гръб в шейна в леден улей и да се спусне със стотина километра в час. Да, но сетете се за спортна шейна по двойки. Кой идиот реши, че единият състезател трябва да легне, а другият да се просне върху него, като и двамата са облечени в идиотски прилепнали костюми. Никой не знае, или пък може би е станало по следния начин: един ден някой, който умее да кара шейна, се е напил в един бар и се обърнал към негов съмишленик с думите: "Ей, пич, що не легнеш върху мен и да се пързулнем, а?" В официалнте състезания са позволени смесени двойки, но по-якото е, че при двойките мъже винаги по-едрият и тежък пич ляга върху по-крехкия, за да намалява съпротивлението на въздуха. No comment.
Е, точно това е най-най-детската игра, за която се сещаме. Че кой не е използвал дори леглото си за трамплин, когато е бил малък? Но от 2000 г. скачането на трамплин е официална част от спортната гимнастика, така че е равностойно на халки и други силни дисциплини на Данчо Йовчев. Скачайте си, скачайте си, ние ще си пием биричката отстрани в пълен покой.
Очевидно през 2000 г. някой много пиян човек е решил да въведе няколко нови спорта в редиците на Олимпийските дисциплини. Тогава там се допуска и синхронното гмуркане. То е като гмуркането, само дето си имате съотборник, който изпълнява същото гмуркане като вашето. Всъщност не обвиняваме самите състезатели, те обикновено са си стандартни гмуркачи, които просто се борят за медал. Да, но ние продължаваме да се чудим защо повтарянето на едно действие, което извършва друг състезател като теб, се нарича спорт. Само си представете тенисисти да бъдат награждавани за това, че удрят синхронно тенис топки... Айде, да кажем, че в синхронното плуване има някаква грация, която е присъща само на дамите. Логиката на повторението не пасва на никой друг спорт, защото е глупава.
Мислите си, че това е онзи мистичен спорт, с който жените се разтоварват вечер? Да, но всъщност хората се състезават в него. От 1990 г. се провежда Международен шампионат по аеробика, в който се надпреварват индивидуално, смесени двойки и тройки. В тези състезания не става дума за сила или скорост, а за махове, завъртания, ритници във въздуха и т.н. Нарича се спортна аеробика и честно казано изглежда доста нелепо, особено когато е с мъжко участие. Ето ви и доказателство.
Този спорт се е зародил около 1600-тната година, когато английските аристократи започнали да залагат на бързината на техните слуги. Бързото ходене е убийствено скучно откакто изобщо е олимпийски спорт. Правилата – да няма момент, в който поне едно от стъпалата да не е опряло до земята. Истината е, че за 99% от състезателите по бързо ходене се движат така сякаш имат забита пръчка в задника.
1
Че какво му е на трамплина и на хека, или пък на бодибилдинга. Забавлянски спортове са си, а от третия може да изваеш и тяло, стига да не се вманиачаваш.
Напишете мнението си за този коментар:
Трябва да сте влезли, за да извършите това действие.