Десет най-популярни клишета за американците

Сега, тук ни е много трудно да заемем конкретна позиция. От една страна, освен в хокея, не знаем точно по какъв начин "кленовите листа" могат да се конкурират с братята американци. Взаимоотношенията им така или иначе не ни вълнуват особено, или поне беше така до преди 1-2 години. Но от известно време в световното публично пространство върлува Джъстин Бийбър, който е канадец. Това е напаст, канадска напаст. Ако канадците искат да ги обичаме, друг път не трябва да допускат подобна грешка.

А ние, българите от кои сме по-готини? Ами то се знае - от всички!

Ами, то кое правителство не го прави. Вероятно от всички филми, които сме гледали, сме придобили някакво усещане, че хората в Капитолия и Белия дом промиват мозъци, както разни прахове за пране магически отстраняват петната от дрехите на леля Мария. Иска ни се да успокоим читателите ни отвъд океана, че не всичко е толкова зле, колкото те си мислят. Дори и да е истина, че мозъците им са промити, важно е да знаят, че от нашата камбанария това изобщо не си личи, така че да си свиркат и хич да не им пука.

Признайте си. И вие смятате, че е достатъчно само да завият сирените и всеки американец се изпъва като пружина, целува майка си по челото, здрависва се с баща си и гордо напуска дома си. Минава през гаджето, където двамата плачат около минута, минута и половина и след това вече спокойно отива на война и се бие със смелост и широка усмивка. Явно и това сме си набили в главите от многото американски филми, защото има не един или два сюжета, които разказват точно за това. Е, време е да приемем истината. Войната е точно толкова плашеща, колкото прегледът на военната комисия. Не само за нас, а и за американците.

Всички сме чували за онази жена, която осъдила McDonald's, защото се опарила с кафето. Оттогава до днес на всички опаковки във веригата за бързо хранене са изписани предупредителни надписи. Наши познати пък са ни разказвали за басейни, в които на всяка плочка пишело: "Внимание, хлъзгаво!". По принцип в САЩ често граждани успяват да осъдят институции, фирми или други граждани и така правдата възтържествува, но това далеч не означава, че съдилищата са им любимите места.

Ние например не обичаме съдилищата. Там обикновено има лоши, намръщени и странно облечени хора. А и ако веднъж влезем, сигурно години наред ще трябва да се връщаме обратно.

Къде, ако не в САЩ, парите биха били най-точният показател за щастлив живот? Ами... навсякъде! В която и страна да попитате: "Вие с повече пари по-щастливи ли ще бъдете?", огромната част от запитаните ще ви отговорят с "Да". И това ще е нещо съвсем естествено. Е, ще има и такива, които ще изтъкват добродетели, интелигентност, здраве, семейство... но, парите ще са основен фактор. Така че, айде да не се занасяме. Или и ние сме американци?

То не че ако им пука, нещо ще се случи. Може би тук по-скоро обвиненията могат да бъдат насочени към големи корпорации и отделни хора, а не към целия американски народ, защото сигурно не е съвсем безсърдечен. Така или иначе най-големият "еко" човек в САЩ Ал Гор, който бе главно действащо лице в наградения с "Оскар" филм "Неудобната истина" (2006), по-късно бе разкрит. Оказа се, че енергията, която собствената му къща изразходва, е толкова излишно много, че Гор някакси сам си плю на всичко, което с такъв патос разказваше във въпросния филм. Ние лично не се изненадахме особено.

Мислите ни отново се насочват към филмите, защото те сякаш най-често ни дават някакви подсказки относно американската култура. Може би много хора смятат, че американците са консервативни, защото в САЩ пълнолетие се навършва на 21 години и чак тогава човек има право да купува и да консумира алкохол и цигари. Представяте ли си? 21! Та ние на тази възраст вече бяхме тотално отегчени от алкохола, опитали всичко течно, разбрали кое с какво не трябва да се смесва, за да не проклинаме света на сутринта. Изобщо, бяхме подготвени за живота. Вероятно точно фактът, че американците стават пълнолетни на 21 години, е причината щатското общество да бъде обвинено в консерватизъм. А за нас това по-скоро е садизъм.

Не можем да си изкривим душата и да кажем, че няма нещо вярно. Е, не са всички, но са адски много. Имаме чувството, че в САЩ идеята за диета се изразява в купуване на два Биг Мак-а, големи пържени картофки и диетична кола. И изобщо, САЩ е меката на junk храната. Там можеш да ядеш всякакви гадости в кутийки и фунийки, а веригите за бързо хранене са под път и над път. Е, как тогава да са фини и стройни като... нас? Абе и тук не се храним особено здравословно, така че може би трябва да замълчим почтително.

Това впрочем и ние го мислим. Просто английският език вече не е чужд, а е международен. Но е нелепо американски туристи да очакват, че където и да отидат, в която и страна да стъпят, всички ще разбират какво им говорят. Ами не, няма как да се случи, особено в Балканския регион, където и ние често сме се сблъсквали с празни недоумяващи погледи като реакция на въпроса "Where is the toilet?".

Така. Съмняваме се, че не сте гледали клипчето, в което американски репортер задава елементарни въпроси на случайни минувачи, които отговарят толкова неочаквано тъпо, че дори той понякога не успява да се сдържи. И все пак, ето ви линк: https://www.youtube.com/watch?v=_mWtWz_aGyk. Нека ви припомним и участничката от американската версия на "Това го знае всяко хлапе", която колкото бе сладка и руса, толкова бе искрено глупава: https://www.youtube.com/watch?v=zqi0DwNLJdM. Не искаме да се изтъкваме, но винаги сме си мислели, че знаем коя държава е в Европа и че всъщност Европа не е държава.