Федерико Фелини

Биография:

Федерико Фелини е роден на 20 януари 1920 г. в Римини. Като малък се интересува от комикси, на 19 години се мести в Рим, където пише за списанието "Marc'Aurelio". По време на Втората световна война Фелини работи като сценарист за радио програмата "Cico e Pallina". Там участва актрисата Жулиета Мазина, която по-късно става негова съпруга и муза. През 1944 г. среща режисьора Роберто Роселини, който го взима в сценарния екип за "Рим - открит град", считан за базов за Италианския неореализъм.

През 1943 г. Фелини и Жулиета Мазина се женят. Имат едно дете.

Професионална кариера:

За работата си по "Рим - открит град" Фелини е номиниран за "Оскар". Постепенно се превръща в един от най-търсените сценаристи.

Дебютът на Фелини като режисьор идва през 1950 г. със "Светлините на вариетето". Следват "Белият шейх" (1951) и "I vitelloni" (1953), който е първият публичен успех на Фелини. Следващите филми на италианеца формират тематична трилогия. Това са "Пътят" (1954) с участието на Антъни Куин (с "Оскар" за чуждоезичен филм), "Измамата" (1955) и "Нощите на Кабирия" (1957), който въпреки че не е смятан за шедьовър, остава един от фаворитите на критиката и публиката. Филмът получава "Оскар" за чуждоезичен филм.

През 1960 г. е премиерата на "Сладък живот" - първият съвместен филм на Фелини и Марчело Мастрояни. По-късно Мастрояни няколко пъти ще изиграе алтер егото на Фелини. Следва "8 1/2" (1963), който печели "Оскар" за чуждоезичен филм. Заглавието на филма е формирано от броя произведения, които дотогава Фелини е направил - седем пълнометражни и три късометражни. До края на 60-те години Фелини снима още "Жулиета и духовете" (1965) и "Сатирикон" (1969). В началото на 70-те години излизат "Рим" (1972) и "Амаркорд" (1973), който също получава статуетка от Американската филмова академия.

Според критиката следващите филми на Фелини не са толкова успешни. "Казанова" (1976) все пак се счита за визуално изпипан филм. Следват "Репетиция на оркестъра" (1978), "La città delle donne" (1980), "E la nave va" (1983), "Джинджър и Фред" (1986), "Intervista" (1987) и "La voce della luna" (1990), който е и последният режисьорски филм на Федерико Фелини.

Фелини умира на 31 октомври 1993 г. в Рим на 73-годишна възраст.

Филмография:

1. La voce della luna (1990)
2. Intervista (1987)
3. Ginger e Fred (1986)
4. E la nave va (1983)
5. La città delle donne (1980)
6. Prova d'orchestra (1978)
7. Il Casanova di Federico Fellini (1976)
8. Amarcord (1973)
9. Roma (1972)
10. I clowns (TV) (1970
11. Fellini - Satyricon (1969)
12. NBC Experiment in Television (TV doc) (1969)
13. Block-notes di un regista (TV doc) (1969)
14. Histoires extraordinaires (1968)
15. Giulietta degli spiriti (1965)
16. 8½ (1963)
17. Boccaccio '70 (segment "Le tentazioni del dottor Antonio") (1962)
18. La dolce vita (1960)
19. Le notti di Cabiria (1957)
20. Il bidone (1955)
21. La strada (1954)
22. L'amore in città (segment "Agenzia matrimoniale, Un'") (1953)
23. I vitelloni (1953)
24. Lo sceicco bianco (1952)
25. Luci del varietà (1950)

По-значими награди:

"Оскар" (1993 г. почетен "Оскар")

БАФТА (1978 г. най-добри костюми - "Казанова")

Фестивала в Кан (1960 г. "Златна палма" - "Сладък живот")

Европейска филмова награда (1989 г. награда за цялостно творчество)

Фестивала във Венеция (1985 г. "Златен лъв" за цялостно творчество; 1954 г. "Сребърен лъв" - "Пътят"; 1953 г. "Сребърен лъв" - "I vitelloni")

Интересни факти:

Именно от филма "Сладък живот" се ражда думата "папараци", която придобива изключителна популярност.

Федерико Фелини има 12 номинации за "Оскар". Няколко негови филма печелят статуетката за чуждоезичен филм, но наградата се връчва на продуцента, а не на режисьора.

Работил е като клоун.

Летището в родния му град Римини носи неговото име.

Цитати:

"Съществуваш единствено чрез това, което правиш."

"В митологията на киното "Оскар"-ът е най-голямата награда."

"По-лесно е да си верен на един и същ ресторант, отколкото на една и съща жена."

"Винаги режисирам един и същи филм. Не мога да ги разгранича."