Умберто Еко

Биография и кариера:

Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 г. в град Алесандрия в Италия. По време на Втората световна война баща му е мобилизиран в армията и с майка му Джована заживяват в малко планинско село. След приключването на войната той се записва да учи Средновековна философия и литература в университета в Торино. През 1954 г. защитава дисертация върху Тома Аквински.

Развитието на академичната му кариера продължава с работата му като културен редактор в телевизия RAI. През 1956 г. публикува първата си книга "Il Problema Estetico di San Tomaso", която е продължение на докторската му дисертация. След завършването на книгата той започва да преподава в Торинския университет. След това се премества да работи във Флоренция и Милано, а през 1971 г. става професор в Болонския университет.

Работата му като преподавател и изследовател се фокусира върху семиотиката и медиевистиката. В тези насоки Еко има издадени 24 труда. 

Освен популярността му сред учените, той пише няколко романа, с които се популяризира по цял свят. Сред тях са "Името на розата" от 1980 г., "Махалото на Фуко" от 1988 г. и "Баудолино" от 2000 г. Романите му са тежки и трудни за четене, но са изпълнени с философски разсъждения и заключения, което предизвиква големия интерес в тях.

Разнообразното му творчество се допълва и от три книги за деца.

За приноса му в литературата и философията от 1985 г. насам Еко е награден с над 30 титли "Доктор хонорис кауза" от най-различни академични институции по цял свят. Ще изброим само част от тях - Одеса от 1986 г., Софийския университет от 1990 г., Буенос Айрес от 1994 г., Москва и Берлин от 1998 г., Сиена от 2000 г. и други.