Биография:
Стивланд Хардуей Джъдкинс, който по-късно сменя името си на Стивланд Хардуей Морис, но както на всички ни е ясно, той е по-известен като Стиви Уондър, е роден на 13 май 1950 г. в Сагинау, Мичиган.
Той е третото от общо шест деца в семейството на Калвин и Лула Мей Хардуей. Стиви се ражда сляп по рождение. Една от причините за усложненията е, че се ражда шест седмици преждевременно.
Когато е на 4 години, майка му напуска баща му. Тя взима децата си със себе си. Тогава сменя фамилията на Стиви на Морис. Това остава неговото фамилно име. Още много малък Стиви започва да свири на различни инструменти – пиано, хармоника, барабани и бас. Пее и в църковния хор.
Има два брака. През 1970 г. се жени за певицата Сайрита, но през 1972 г. се развеждат. През 2001 г. сключва брак с Кай Милард Морис, от която има две деца.
Има и още пет деца от различни връзки.
Професионална кариера:
На 8 години вече е талантлив музикант. Кръстен е "малкия Стиви Уондър" от президента на Motown Records Бери Горди младши. Прави дебютния си запис на 12-годишна възраст. Характерният му глас, както и страхотният начин, по който свири на хармоника, са типични за първите му записи и представяния на сцена. Но Стиви не е просто чудноват имитатор на Рей Чарлз и го доказва с начина, по който свири на пиано, орган, хармоника и барабани. От 1964 г. вече не го наричат "малкия" и така името му остава Стиви Уондър.
В следващите пет години Уондър записва хитовете си "I Was Made to Love Her", "My Cherie Amour", "For Once in My Life" и "Where I'm Coming From". В средата на 70-те продължава да прави класически хитове като "Superstition", "You Are the Sunshine of My Life", "Higher Ground", "Living for the City", "Don't You Worry 'Bout a Thing", "Boogie On Reggae Woman", "I Wish" и "Sir Duke".
На 20 години вече е изградил свой стил. Той е един от първите, които усвояват свиренето на електрическо пиано и е вдъхновение за рок музикантите. Специфичният му начин на пеене напомня на великите джаз изпълнители и емоцията в песните му го отличава от всички останали музиканти. Този плодовит период в творчеството му свършва през 1979 г. с албума "Stevie Wonder's Journey Through the Secret Life of Plants". Все по-рядко записва албуми, въпреки че концертите му винаги са повече от успешни. Въпреки че музиката му става много изискана, пише и романтични песни като "I Just Called to Say I Love You" (1984), която се превръща в тотален хит. Става член на Залата на славата на рокендрола през 1989 г., а през 2005 г. получава награда "Грами" за цялостен принос. През 2008 г. Уондър става носител на наградата "Гершуин".
Още за Стиви Уондър:
Държи рекорда за най-много спечелени награди "Грами" - 21.
Бившата му съпруга Сайрита умира от рак на гърдата през 2004 г.
Освен слепотата, Стиви губи и обонянието си след катастрофа през 1973 г. Има и белег от тази катастрофа.
Песента му от 1976 г. "Isn't She Lovely" е посветена на дъщеря му Аиша, чието име и бебешко говорене могат да бъдат чути на записа.
Участва в създаването на хита "We Are the World".
Дискография:
1962 - Tribune to Uncle Ray 1962 - Nothing but a Man 1963 - Workout Stevie, Workout 1963 - With a Song in My Heart 1964 - Stevie at the Beach 1965 - Stevie Wonder 1966 - Uptight 1966 - Down to Earth 1967 - I Was Made to Love Her 1968 - For Once in My Life 1968 - Eivets Rednow... Alfie 1969 - My Cherie Amour 1970 - Signed, Sealed & Delivered 1971 - Where I Am Coming From 1972 - Talking Book 1972 - Music of My Mind 1973 - Inner Visions 1974 - Fulfillingness' First Finale 1976 - Songs in The Key of Life 1979 - Journey Through the Secret Life of Plants 1980 - Hotter than July 1985 - In Square Circle 1987 - Characters 1991 - Jungle Fever 1995 - Conversation Peace 2005 - A Time to Love
Награди:
Американски музикални награди - 1973 / 1974 / 1976 / 1977 / 1981 / 1985 / 1986
Награда "Грами" - 1974 / 1977 / 1986 / 1987 / 1996 / 1999 / 2003 / 2006
Kennedy Center Honors - 1999
Polar Music Prize - 1999
Вписан е в Залата на славата на рокендрола - 1989
Best Music Video Awards - 1997
Награда ASCAP 1992/ 1997/ 2000
Награда "Оскар" – 1985
Награда "Златен глобус" – 1985