Силвио Берлускони

Биография:

Силвио Берлускони се ражда в Милано на 29 септември 1936 г. Баща му Луиджи е банков служител, а майка му Роса Боси е домакиня. Силвио е най-голямото от три деца. Брат му Паоло и сестра му Антоаниета също стават изявени предприемачи.

След като завършва класическата гимназия "Салесиан", Силвио Берлускони записва право в Държавния университет в Милано и се дипломира с теза върху правните аспекти на рекламата през 1961 г. Освободен е от военна служба, която е задължителна по това време в Италия.

Още като студент Берлускони свири на бас китара в група, която сформира заедно с настоящия председател на медийната компания Mediaset и пианист-любител Феделе Конфалониери. Дори от време на време бъдещият премиер на Италия се изявява като певец по кораби. Обичта му към музиката се проявява и по-късно в живота му, когато композира химна на "Милан" заедно с продуцента и поп певец Тони Редис, както и химна на партията Forza Italia заедно с режисьора на опери Ренато Серио.

Силвио Берлускони има пет деца и два развода зад гърба си. За първата си съпруга Карла Елвира Дал'Ольо се жени през 1965 г. От нея има две деца – Марина и Пиер Силвио. През 1980 г. Берлускони среща втората си съпруга – тогава 24-годишната актриса Вероника Ларио. Впоследствие от нея има три деца – Барбара, Елеонора и Луиджи. Развежда се с Дал'Ольо през 1985 г. и се жени официално за новата си половинка през 1990 г. По това време Силвио Берлускони вече е известен предприемач и разводът и последвалата сватба привличат обществения интерес. През 2009 г. и втората му съпруга Вероника Ларио подава молба за развод заради пикантни истории по медиите за "закачки" на Берлускони с 18-годишната Ноеми Летиция.

Берлускони е премиер на Италия в периода 1994-1995 г., 2001-2006 г. и 2008 - 2011 г. Той е лидер на политическото движение Forza Italia, което през 2008 г. се трансформира в "Народна свобода". Известен е с ловките си маневри за избягване на съдебно преследване - разследван е или са му повдигани обвинения за връзки с организираната престъпност, счетоводни и данъчни измами, корупция и подкупи на длъжностни лица. В три от случаите, когато срещу италианския премиер се повдигат обвинения, съдебните дела се блокират заради закони, които самият Берлускони прокарва като премиер и които му осигуряват имунитет. Един от адвокатите на Берлускони по многобройните искове срещу него е бившият президент на Франция Никола Саркози.

Личността Берлускони винаги е предизвиквала внимание - апогеят е през 2009 г. при среща с политически симпатизанти. Тогава италианският премиер е ударен със статуетка на Миланската катедрала в лицето. Окървавеният Берлускони прекарва нощта в болницата, а за спомен от инцидента му остава счупен нос и два избити зъба.

Професионална кариера:

Чарът на Силвио Берлускони е характерна негова черта и главно предимство по пътя му към успеха и известността. Още в младежките си години успява да се изяви като добър търговец - продава лесно всякакви стоки - от прахосмукачки до студентски есета. Изявява се и като певец в нощни клубове и по круизи. Първата стъпка в големия бизнес прави през 1961 г. - след завършване на висше образование Берлускони взима пари назаем от банката, в която работи баща му, и се изявява като строителен предприемач в Милано с компанията Edilnord. Най-известният му проект е строежът на жилищния комплекс Milano 2, финансирането на който се счита за мъгливо и поражда подозрения за връзки на Берлускони със сицилианската мафия.

През 1973 г. Берлускони за пръв път навлиза в света на медиите. Тогава бъдещият италиански премиер създава малката телевизионна компания Telemilano. След като купува още два канала, през 1977 г. Берлускони сменя офиса на телевизията, както и вълните, на които излъчва. Година по-късно италианският магнат създава първата си и най-известна медийна групировка - Fininvest. За четири години Берлускони печели 58.3 млн. евро от дейността на новото си бижу. Финансирането на компанията остава забулено в тайна, тъй като сложната система от холдингови компании остава неразгадаем ребус за властите, въпреки неколкократните опити да се открият източниците.

Постепенно Fininvest разширява влиянието си и обединява местни телевизии в Италия, формирайки на практика национална мрежа. През 1980 г. Берлускони създава и първата частна национална италианска телевизионна мрежа Canale 5. Следва пускането в действие на Italia 1 и Rete 4. С помощта на Бетино Кракси, главен секретар на Италианската социалистическа партия, Берлускони успява да издейства промяна на тогавашните закони, които забраняват съществуването на други национални телевизионни мрежи освен RAI. За няколко години каналите на Берлускони не излъчват новини и политически коментари и чак през 1990 г. придобиват статут на пълноправни телевизионни мрежи. През 1995 г. Берлускони продава част от медийните си холдинги на германската Kirch.

Към 2010 г. Берлускони притежава Mediaset - основната му компания, състояща се от три телевизионни канала, покриващи 50% от италианския телевизионен пазар, както и най-голямата рекламна агенция в Италия Publitalia. Освен това Берлускони притежава най-мащабната издателска къща в Италия Arnoldo Mondadori Editore. Брат му Паоло е собственик на дясноцентристкия ежедневник Il Giornale, а бившата жена на Силвио Вероника Ларио има дял в Il Foglio - друг известен италиански ежедневник. От 1986 г. насам Берлускони е собственик на най-титулования италиански футболен клуб на международната сцена - Милан. Нетното състояние на италианския премиер към 2010 г. се изчислява на 9 млрд. долара.