Ромарио

Биография и кариера:

Ромарио де Соуса Фариа е бразилски футболист, роден на 29 януари 1966 г. в Рио де Жанейро. Произхождащ от бедно семейство от предградията, Ромарио започва кариерата си в кварталния отбор Олария. Там е забелязан от скаутите на гранда Вашку да Гама, които го взимат в юношеската формация на тима, с който малко по-късно печели две шампионски титли на Бразилия. Ромарио придобива известност в международен план след като става голмайстор на Олимпйския турнир по футбол през 1988 г.

След Олимпиадата той преминава в ПСВ Айндховен, където печели шампионската титла на Холандия през 1989, 1991 и 1992. Известен с умението си да отиграва топката в много ограничено пространство в наказателното поле, Ромарио отбелязва 165 гола в 167 мача за "филипсите". По отношение на характера Ромарио е известен с огромната си самоувереност, граничеща с арогантност. Гуус Хидинк, който е треньор на ПСВ по онова време, казва за бразилеца: "Ако преди важен мач забележеше, че съм по-нервен от обикновено, идваше до мен и ми казваше "Спокойно, тренер, ще вкарам гол и ще спечелим." И в 8 от 10 случая той наистина вкарваше гол и ние печелехме".

През 1993 година Ромарио се отправя към Барселона, за да се присъедини към "Дриймтийма" на Йохан Кройф редом до играчи като Стоичков, Бакеро, Бегеристайн, Гурдиола и Куман. Още в първия си сезон с екипа на каталунците той печели титлата на Испания, ставайки голмайстор на първенството с 30 гола в 33 мача. Това се оказва и най-щастливата година в кариерата на Ромарио, тъй като през същото лято той повежда Бразилия към нейната четвърта световна титла. Със своите 5 реализирани гола бразилецът става голмайстор на турнира заедно с Христо Стоичков и Олег Саленко. Няколко месеца по късно Ромарио е обявен за най-добър играч на ФИФА за 1994 г. и остава втори в гласуването за "Златната топка".

От този момент нататък обаче кариерата на великия нападател започва да върви по наклонената плоскост. През 1995 г. той напуска Барселона, за да се завърне в Бразилия с екипа на Фламенго. Изкарва една безуспешна година в отбора, след което се връща в Испания, за да играе за Валенсия. Пропуска Световното първенство през 1998 г., след което отново се връща в родината си, където играе последователно за Фламенго и Вашку да Гама.

На 27 май 2007 година Ромарио, играейки за Вашку да Гама, отбелязва от дузпа гол номер 1000 в своята кариера в шампионатен мач срещу Ресифе. Срещата е прекъсната за 20 минути заради празненствата по повода. Въпреки това има полемики дали головете действително са 1000, тъй като при броенето са били включени и попаденията му в юношеските формации, приятелските мачове и неофициалните срещи. ФИФА поздравява Ромарио за гола, но заявява, че според официалните данни неговите попадения са 929 и 77-те му гола в юношеските дивизии и приятелските срещи не се зачитат. По случай историческото попадение Вашку да Гама издигат статуя на Ромарио пред стадиона на тима.

След като известно време се подвизава като играещ треньор на Вашку да Гама, през 2008 бразилецът се оттегля от футбола, но месец по-късно променя решението си и заиграва за Америка – малък квартален тим, на който баща му Едеваир е бил фен. За тази си постъпка Ромарио обяснява, че е трябвало да изпълни последната воля на баща си, който много искал да види своя син с екипа на любимия си отбор.

След като окончателно се оттегля от играта малко след това, легендарният номер 11 се захваща с политическа кариера и става депутат в Бразилската социалистическа партия. Понастоящем легендата на "селесао" използва цялото си влияние, за да саботира предстоящото Световно първенство в Бразилия, тъй като твърди, че турнирът е затънал в корупция и служи за пране на пари. Той често влиза в полемики с ръководните кадри на ФИФА, тъй като според него домакинството на Мондиала през 2018 г. е било "откраднато от Англия и продадено на Русия".