Предраг Миятович

Биография и кариера:

Предраг Миятович е роден на 19 януари 1969 година в Титоград (дн. Подгорица) (бивша Югославия, днешна Черна гора). Той израства в Маслин, един от крайните квартали на Подгорица, в който са разположени значителни армейски сили. През 1987 година 18-годишният Миятович дебютира за местния тим Будучност Подгорица, където записва 72 мача и 10 гола.

Не след дълго обещаващият талант хваща окото на столичните грандове и през 1989 г. той преминава в Партизан Белград, като в дебютния си мач за столичани Миятович вкарва на бившия си тим. За съжаление след това формата му спада и в следващите 14 мача той така и не се разписва и Партизан завършва четвърти в крайното класиране, което е истинска катастрофа за стандартите на "черно-белите". Следващите сезони обаче са значително по-добри и Миятович вкарва общо 45 гола в 104 мача за "Гробарите", което му осигурява мечтания трансфер в Западна Европа.

Миятович преминава във Валенсия, където играе под ръководството на Гуус Хидинк. В дебютния си сезон за "прилепите" Миятович се разписва 16 пъти в 35 мача. Следващата година е дори по-добра - той вкарва 28 гола в 40 срещи и е с решаваща роля за второто място на Валенсия в крайното класиране на първенството.

Естествено, страхотното му представяне не остава незабелязано и след края на сезона президентът на Реал Мадрид започва успешна офанзива за привличането му. Под ръководстото на Фабио Капело мадридчани сформират страхотно нападение, включващо Миятович, хърватина Давор Шукер и 21-годишния Раул Гонсалес, като през сезон 1996/1997 титлата е безапелационно спечелена, а Миятович се отчита с 14 гола и много асистенции. През следващата година е звездният миг на черногореца - той отбелязва единственото попадение на финала на Шампионска лига срещу Ювентус, което е и единственият му гол в турнира през този сезон. Формата му обаче е постоянно намаляваща величина и през лятото на 1999 г. е продаден на италианския Фиорентина.

Миятович бива съпътстван от непрестанни контузии, вследствие на които вкарва само 2 гола в 16 мача и остава в сянката на Габриел Батистута. През 2002 г. е продаден на Леванте, където завършва кариерата си две години по-късно.

През 2006 година участва в кампанията на Рамон Калдерон за президент на Реал Мадрид и след неговата победа Миятович е назначен за спортен директор на клуба. Три години по-късно Калдерон подава оставка и черногорецът напуска заедно с него. През август 2011 година Миятович е част от делегацията на Анжи Махачкала, която урежда трансфера на Самуел Ето'о в руския клуб.

Награди:

Футболист на годината в Югославия (1992)

Футболист на годината в Примера Дивисион (1996)

Спортист на годината в Югославия (1997)