Биография:
Пол Томас Андерсън е роден на 26 юни 1970 г. в Студио Сити, Калифорния. Бащата на Пол е много известен озвучител. Пол учи в елитното училище Buckley, но е изключен заради ниските си оценки. След това е освободен от колежа Emerson и от университета в Ню Йорк.
Професионална кариера:
Андерсън прави голямо впечатление през 1993 г. с късометражния филм "Кафе и цигари". Следва "Sidney" (1996), но истинският пробив на Андерсън идва през 1997 г. с "Буги нощи". Филмът е номиниран за три статуетки "Оскар", сред които и за сценария на Андерсън. Окрилен от отзивите след филма, Пол Томас продължава с филмовите предизвикателства и през 1999 г. показва "Магнолия". И отново резултатите са повече от добри, а на наградите на Американската филмова академия филмът се бори за три отличия.
След известна пауза от киното, в която Пол Томас Андерсън се занимава основно с телевизионни проекти, през 2002 г. излиза следващият му филм - "Гроги от любов" с Адам Сандлър. За работата си по заглавието Андерсън е награден в Кан за най-добър режисьор. Следващият голям проект на Пол Томас Андерсън "Ще се лее кръв" (2007) с Даниел Дей-Луис е номиниран за "Оскар" в осем категории и печели две от тях - за операторско майсторство и изпълнение на актьор в главна роля (Дей-Луис).
Засега последният филм, режисиран от Андерсън, е "The Master" (2012).
Филмография:
- The Master (2012)
- There Will Be Blood (2007)
- Blossoms & Blood (v short) (2003)
- Mattress Man Commercial (v short) (2003)
- Couch (TV short) (2003)
- Punch-Drunk Love (2002)
- Saturday Night Live: The Best of Molly Shannon (v short) (2001)
- SNL Fanatic (TV short) (2000)
- Saturday Night Live (TV) (2000)
- Magnolia (1999)
- Flagpole Special (v short) (1998)
- Boogie Nights (1997)
- Sydney (1996)
- Cigarettes & Coffee (short) (1993)
- The Dirk Diggler Story (short) (1988)
По-значими награди:
Фестивала в Берлин (2008 г. "Сребърна мечка" за най-добър режисьор - "Ще се лее кръв"; 2000 г. "Златна мечка" - "Магнолия")
Фестивала в Кан (2002 г. най-добър режисьор - "Гроги от любов")
Цитати:
"По-големите ми братя и сестри взимаха наркотици и свиреха рок музика, правеха всички възможни откачени неща. Аз просто ги наблюдавах."
"Независимо колко пъти съм го правил, никога не свиквам с тъгата, която идва с края на снимачния процес."