Оливер Кан

Биография:

Оливер Кан е роден на 15 юни 1969 г. в Карлсруе, Германия. Започва да се занимава с футбол от изключително ранна възраст. Едва 6-годишен се присъединява към детската формация на Карлсруе. Така той продължава една семейна традиция, тъй като баща му (Ролф Кан) и брат му (Аксел) са били част от отбора на Карлсруе.

Интересен е фактът, че Кан започва футболната си кариера като полеви играч, точно каквито са били брат му и баща му. Повратната точка в живота му бил подаръкът на дядо му за един негов рожден ден - вратарска фланелка на Сеп Майер. Малкият Оливер се влюбил в нея и заявил, че ще стане футболист, при това вратар.

Въпреки всичко той не зарязал образованието си и по настояване на родителите си завършил училище. Дори започнал да следва икономика. Първият му треньор бил баща му, а в старшата юношеска формация Оливер бил трениран от вратаря легенда на Карлсруе - Руди Вимер. Показвал такъв талант и амбиция, че Вимер сложил на пейката собствения си син, за да играе и да се развива Оливер.

Професионална кариера:

През ноември 1987 г. Кан дебютира в Бундеслигата като влиза за сметка на контузения титулярен вратар Александър Фамула, но трябва да чака още три години, за да започне да играе постоянно и да измести Фамула от стартовия състав. Все пак добрите му игри не остават незабелязани и титулярното място е негово, заедно с професионален договор.

Кан помага на Карлсруе да се задържат в горната половина на таблицата и прави знаменити мачове, както на родна сцена, така и в евротурнирите. Част е от легендарния състав на тима, отстранил Валенсия за Купата на УЕФА след разгромяващата победа със 7:0 в Германия, въпреки загубата 1:3 в първия мач.

Прекрасната игра на Кан не остава незабелязана и Байерн Мюнхен купува играча в началото на сезон 1994/95 за рекордната сума за вратар от 2,5 млн. евро.

С баварския тим Кан печели много отличия и се утвърждава освен като водещ и основен играч, също така и като една от легендите на тима. Кан играе два финала за Шампионска лига с баварците. Участва в "Трагедията от Камп Ноу", както наричат феновете на Байерн злополучния финал през 1999 г., загубен от Манчестър Юнайтед. Но също така е и основна част от състава спечелил Шампионска лига през 2001 г. срещу Валенсия. Освен това е обявен и за играч на финалния мач.

Заради контузии и лични проблеми формата на Оливер търпи рязък спад след сезон 2002/03. През 2004 г. пуска изключително лесен гол срещу Реал Мадрид, което води до отпадане на тима му и задълбочаване на кризата. Но въпреки всичко, след злополучния сезон Кан за пореден път показва своя прословут характер и въпреки напредналата възраст съумява да се възроди и да възвърне формата си.

За националния отбор на Германия Оливер Кан дебютира на 23 юни 1995 г. срещу Швейцария. Отново, както в Карлсруе, трябва да мине време, за да извоюва титулярното си място и дълго време е резерва на Андреас Кьопке. Така след отказването на Кьопке през 1998 г. Кан застава на вратата на Бундестима и дори взема капитанската лента от отказалия се Оливер Бирхоф.

След Световното първенство през 2002 г., въпреки че Германия губи финала срещу Бразилия, Оливер Кан печели Златната топка на ФИФА за най-добър играч на турнира.

С отбора на Байерн е спечелил 7 титли на Германия, 5 купи, 6 суперкупи и по веднъж Шампионска лига, Междуконтиненталната купа и Купата на УЕФА.

С националния тим е европейски шампион от 1996 г., сребърен медалист от Световното първенство през 2002 г. и бронзов от Германия 2006. Най-добър вратар в Европа за 1999, 2000, 2001 и 2002 г.