Николай Хайтов

Биография:

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в с. Яворово, Пловдивска област. Завършва прогимназия в родното си село, но не постъпва в гимназия, а започва да работи в Пловдив. Работи като чирак, келнер, камериер, общ работник. Все пак през 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Работейки по строежите и взимайки две години за една, Николай успява да завърши и висше. През 1943 г. завършва Лесотехническия факултет в София. През 1944 г. постъпва войник в Пловдив, а след две години започва работа в родопските гори. От 1951 г. е инженер-лесовъд в Радулския участък в стопанство "Боровец". Заради разрешение местното население да ползва падналите дървета в гората, нарушаващо партийните догми, Николай Хайтов е осъден на осем години строг тъмничен затвор и е уволнен дисциплинарно. По-късно присъдата е отменена, но той остава две години безработен и се препитава чрез писане на очерци. Талантът му веднага е забелязан.

Има двама синове - Александър, скулптор и Здравец, архитект, както и дъщеря - Елена.

Кариера:

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание "Септември". По-късно като сътрудник печата своя разказ "Случай без прецедент". В първата си книга издава очерците си, а заглавието ѝ е "Съперници" (1957). През 1959 г. е приет в Съюза на българските писатели, работи като редактор на "Народна култура" и списание "Наша родина". От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966 - 1968. През 1966 става главен редактор на списание "Родопи".

През 1967 г. излизат "Диви разкази", които повече от десет издания у нас и са преведени на множество чужди езици. Хайтов пише повече от 10 пиеси, 800 статии и рецензии.