Нелсън Мандела

Биография:

Нелсън Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в Мвезо, Южна Африка. Завършва образованието си в University of Witwatersrand и специализира право през 1942 г. Мандела е бил женен три пъти: за Евелин Мейз (1944-1957 г.), за Уини Мадикизела (1958-1996 г.) и за Граса Машел от 1998 г. Има три деца от първия си брак (две момчета, които умират на 23 и на 55 години и едно момиче) и още две момичета от втория си брак. Уини се превръща в мощна фигура докато Мандела е в затвора, но се замесва в поредица от скандали, които стават причина за отчуждение между съпрузите и развода им през 1996 г.

Граса Машел пък е единствената жена в историята, която е била първа дама на две различни държави. Тя е първа дама на Мозамбик (1975-1986 г.) като съпруга на президента Самора Машел и първа дама на Южна Африка (1998-1999 г.) като съпруга на президента Нелсън Мандела.

Нелсън Мандела прекарва 27 години като политически затворник в Южна Африка, преди да стане първият чернокож президент на Република Южна Африка (1994–1999). На 11 юни 1988 г., докато той все още е в затвора, едни от най-известните музиканти, артисти и комици организират концерт на стадион "Уембли" в Лондон, за да отпразнуват 70-ия рожден ден на Мандела. Мандела е игран във филми за живота му от Морган Фрийман (Invictus, 2009 г.), от Сидни Поатие ("Mandela and de Klerk", 1997 г.) и от Дани Глоувър (Mandela, 1987 г.). Почетен член е на британската Лейбъристка партия. Получил е почетно канадско гражданство, с което става вторият човек, на когото е оказана такава чест, след Раул Валенберг от Швеция, който е награден посмъртно.

Kариера:

Нелсън Мандела е символ на борбата срещу системата на апартейд в Южна Африка. Започва да се занимава с политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на Африканския национален конгрес (АНК) и участва в съпротивата срещу политиката на расова сегрегация, известна като апартейд, на управляващата Народна партия. Отива на съд за държавна измяна 1956-1961 г. и е оправдан през 1961 г. След забраната на АНК през 1960 г. Нелсън Мандела ръководи военната организация на АНК, наречена "Spear of the Nation". Арестуван е отново през 1962 г. и е осъден на пет години лишаване от свобода и тежък труд. През 1964 г. е осъден за държавна измяна и получава доживотна присъда.

Започва да излежава присъдата си като затворник 46664 на остров Робен, близо до Кейптаун. През годините, прекарани в затвора, вместо да изчезне от публичното внимание, Мандела печели все по-голяма популярност. Той се приема като най-важният чернокож лидер в Южна Африка и се превръща в символ на съпротивата, докато движението срещу апартейда набира сили. В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване. Мандела упорито отказва да отстъпи от политическата си позиция, за да получи свобода. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.

Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на остров Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Затворът на острова е превърнат в туристическа атракция след освобождаването на Мандела.

Нелсън Мандела е освободен на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. След освобождаването си се отдава изцяло на мисията в живота си и на постигане на целите, поставени почти четири десетилетия по-рано. През 1991 г., на първата национална конференция на АНК, проведена в Южна Африка, след като организацията е забранена през 1960 г., Мандела е избран за президент на АНК.

През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Президент на страната е до 1999 г., когато е наследен на поста от Табо Мбеки. Автор е на книгите "Няма лек път към свободата" (1965 г. ), "Готов съм да умра" (1979 г. ) и други.

Награди:

1990 г. - Ленинска награда за мир

1992 г. - Награда Сахаров (заедно с Анатоли Марченко)

1992 г. - Наградата на ЮНЕСКО за мир Хофу-Боани (заедно с Фредерик де Клерк)

1993 г. - Нобелова награда за мир (заедно с Фредерик де Клерк)