Недялко Йорданов

Биография и кариера:

Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в град Бургас. Завършва средното си образование в родния си град през 1957 г. През 1962 г. завършва Софийския университет със специалност българска филология. В периода 1962-1963 г. работи като учител по български език в Малко Търново.

През 1963 г. започва неговата работа в театралните среди. От 1963 г. до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 г. става главен редактор на Алманах "Море", като заема този пост до 1988 г. През 1990 г. се мести и заема поста драматург на театър "Възраждане" до 1999 г. Докато работи в театъра, той режисира доста пиеси, като сред тях са - "Мотопедът" от 1975 г., "Старецът" от 1977 г., "Любов необяснима" от 1977 г., "Кажи ми, Кармен" от 1979 г., "Един час със..." от 1990 г. и други.

Освен в театъра, другата голяма страст на Йорданов е поезията. За първи път започва да публикува своето творчество през 1954 г. в бургаския вестник "Черноморски фронт". В неговата библиография откриваме 13 творби - "16 плюс 16" от 1958 г., "Всичко ще изпитаме" от 1963 г., "Едно дете говори с баща си" от 1964 г., "Когато ставаме бащи" от 1965 г., "Ние не вярваме в щъркели" от 1968 г., "И все пак любов" от 1968 г., "Ние сме на двадесет и пет години" от 1969 г., "Въпрос на принцип" от 1972 г., "Лирика" от 1973 г., "Мотопедът" от 1973 г., "Остаряваме бавно" от 1990 г., "Не остарявай, любов" от 1991 г. и "Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември" от 1992 г. Освен тях, поетът има множество стихотворения, които са издадени поотделно.

Йорданов активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поеизя от руски и турски език, като помага с преводи на неговия близък приятел, поета Реджеб Кюпчю. Произведенията на видния български поет са превеждани на полски, немски, руски и други езици.

Най-голямото признание за неговия труд е, когато му е присъдена наградата "Златен Орфей" за цялостно творчество през 1997 г.

В личен план има двама сина Асен и Недялко.