Наполеон Бонапарт

Биография:

Наполеон Бонапарт (Наполеон I Велики) е роден на 15 август 1769 г. в град Аячо на остров Корсика, дълго време владение на Република Генуа. Наполеон е второто от 13-те деца в семейството на Карло Буонапарте и Летиция Рамолино, пет от които умират още в ранна възраст. Изпратен е да учи във френско училище. През 1785 г. Бонапарт завършва елитната Кралска военна школа в Париж, след което е назначен като втори лейтенант на артилерията. За 10 години извървява цялата йерархия в армията на тогавашна Франция. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. Женен е два пъти – за Жозефина Боарне (1796 г.) и Мария-Луиза Австрийска (1810 г.).

Единственият му законен син е от втория му брак - Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт (Наполеон II), който е роден на 20 март 1811 г. Фактически никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 г. парижките законодателни органи го признават за император. Наполеон умира на 5 май 1821 г. в затвор на остров Света Елена. Според резултатите от аутопсията, смъртта му е резултат от рак на стомаха, но според някои учени е бил отровен с арсеник.

Кариера:

Бонапарт става известен по време на Първата френска република и води успешни кампании срещу Първата и Втората антифренска коалиция. През 1799 г. организира преврат и става първи консул, а пет години по-късно - на 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. През първото десетилетие на 19-ти век Френската империя при Наполеон е въвлечена в серия от конфликти – т.нар. Наполеонови войни, които включват всички големи европейски сили. След серия от победи Франция си осигурява господстващо положение в континентална Европа и Наполеон поддържа френската сфера на влияние чрез формиране на широки съюзи и назначаване на приятели и членове на семейството в управлението на други европейски страни.

Френската инвазия в Русия през 1812 г. е повратна точка в личния и политическия живот на Наполеон. Неговата Великата армия е силно пострадала в кампанията и никога не се възстановява напълно. През 1813 г. обединените сили на Шестата коалиция побеждават при Лайпциг, а на следващата година нападат Франция и Наполеон е принуден да абдикира и е заточен на остров Елба. Почти година по-късно той бяга от Елба и се връща на власт, който период е известен като Стоте дни, но Наполеон е победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Тази битка е последната за Наполеон I и поражението в нея слага край на управлението му като император на Франция. Малко след това е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където прекарва последните шест години от живота си.

След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от остров Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението. Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, който лежи в основата на съвременното гражданско законодателство в повечето европейски страни днес.