Михаел Шумахер

роден на 03 яну 1969 в Хюрт,
автомобилен състезател, пилот от Формула 1

1988 Шампион във Формула Кьониг
1990 Шампион в германската Формула 3
1994 Световен шампион във Формула 1
1995 Световен шампион във Формула 1
2011 Световен шампион във Формула 1
2011 Световен шампион във Формула 1
2011 Световен шампион във Формула 1
2011 Световен шампион във Формула 1
2011 Световен шампион във Формула 1

Михаел Шумахер е роден на 3 януари 1969г. в малкото немско градче Хюрт. Със седем световни титли във Формула 1 и още множество трофеи от други състезателни серии, Михаел определено е най-успелият автомобилен пилот в историята на Ф1.

Още невръстен - на едва четири Михаел застава за пръв път зад волана на моторно превозно средство. Бащата на аса - Ролф, който по професия бил зидар, модифицирал неговата детска количка с педали, като и сложил малък мотоциклетен двигател. Изживяването донесло неземна радост на малкия състезател, която обаче траяла съвсем кратко, тъй като след няколко дни Михаел успял да "катастрофира" в стълб и да сложи край на детската си авантюра.

Възхитени от щастието, с което синът им управлявал малката количка, родителите на Шумахер решили да го заведат на картинг пистата „Керпен-Хорем", където невръстният пилот станал най-младият член на местния карт-клуб.

Съвсем скоро Михаел се сдобил със свой собствен карт, който баща му сглобил от изхвърлени части. Именно с тази количка младият Шуми печели и първият си картинг шампионат.

За да подпомага кариерата на сина си Ролф започнал работа на второ място. Тя се изразявала в отдаването под наем и ремонтирането на картовете, а в същото време съпругата му Елизабет работела в лавката на пистата.

Въпреки усилията на двамата, когато хлапето имало нужда от нов двигател, който струвал едва 800 германски марки, те не могли да отделят необходимите средства. Така Михаел бил принуден да продължи участието си на пистата си благодарение на финансовата подкрепа на местен бизнесмен.

Според правилата на германската асоциация по моторен спорт, младият ентусиаст е трябвало да навърши 14-годишна възраст, за да бъде регистриран като картинг пилот. Шумахер обаче намерил начин да заобиколи това правило, като взел лиценз от Люксембург още на 12.

Германския си лиценз Михаел получава през 1983г., а благодарение на натрупания опит Шуми печели титлата в Германския Джуниър шампионат по картинг още на следващата година.

След 1984 година младият шампион триумфира в редица германски и европейски картинг шампионати. Година по-късно се присъединява към екипа на Адолф Нюберт и до 1987-ма вече е шампион на Германия и Европа. По същото време Михаел завършва училище и започва първата си работа като механик.

През 1988 година Шуми за първи път сяда в едноместен болид, за да вземе участие в Германската Формула Форд и Формула Кьониг, които печели скоро след първото си участие.

Само година по-късно Михаел попада в тима от Формула 3 на Вили Вебер. През 1990-та, заедно с Хайн-Харолд Френцен и Карл Уедингер, той се присъединява към програмата за млади пилоти за Световния Спортс-Прототайп Чемпиъншип. Това е необичаен ход, тъй като повечето от колегите на Шумахер преминават през Формула 3000 по пътя си към Ф1.

Михаел всъщност има един старт във Формула 3000 през 1991г., когато в Япония завършва на второ място в крайното подреждане.

През същата 1991г. Шуми прави и дебют си във Формула 1 - в Гран при на Белгия 1991 с екипа на Джордан-Форд с кола номер 32, като заема мястото на задържания под арест Бертранд Гашо. Дебютът на Шумахер е възможен, благодарение на споразумение между Джордан-Форд и Мерцедес, при което от Щутгарт плащат $ 150 000, за да може Шуми да се състезава.

Вебер предупреждава Еди Джордан, че Шумахер не е запознат с пистата Спа-Франкоршамп, и познава трасето единствео като зрител. Съотборникът му Андреа де Сезарис обещава да въведе младия пилот „в обстановката", но опитният ас е възпрепятстван и Михаел трябва да се оправя сам.

За да преодолее този дефицит германецът обхожда пистата неколкократно сам с велосипед. По време на квалификацията той спечелва седма стартова позиция, която е и най-добрата за отбора през целия сезон. Неговият съотборник и ветеран с 11-годишен опит остава далеч по-назад. За жалост проблеми със съединителя карат Михаел да преустанови участието си още в първата обиколка.

След първото състезание от Джордан се опитват да задържат обещаващият пилот, но от Бенетон-Форд реагират бързо и привличат младата надежда в своите редици. До края на сезона Шумахер печели четири точки от шест състезания, като най-доброто му представяне е петата позиция в неговия втори старт - за Гран при на Италия. На Монца Михаел изпреварва дори съотборника си и трикратен световен шампион нелсън Пикет.

През следващата 1992 година Шуми прави първия си пълен сезон във Формула 1, в който печели 53т., които му отреждат третото място в генералното класиране. Година по-късно пък остава четвърти с 52.

Първата си световна титла Михаел Шумахер печели през 1994 година с тима на Майлд Севън Бенетон-Форд. Асът постига шест победи в първите седем състезания и това се оказва решаващо за крайния изход в шампионата. През следващата година Шуми дублира титлата си като част от тима на Бенетон-Рено.

През 1996 година Шумахер преминава в Скудерия Ферари. До тогава „черните кончета" нямат титла след тази на Джоди Шектър от 1979-та, а при конструкторите печелят за последно през 1983 с пилотите Рене Арно и Патрик Тамбай.

В първия си сезон за Скудерията Михаел завършва на трето място в крайното класиране с актив от 59 точки. Същата година световен шампион става британецът Деймън Хил.

През 1997 година Шумахер спори за титлата с канадецът Жак Вилньов. Вилньов води в шампионата в началото на годината, но постепенно Шуми успява да запише пет победи и да изпревари опонента си. В последното състезание от шампионата на пистата „Херес" в Испания Шуми е лидер с една точка. По време на надпреварата обаче германецът получава проблем в охладителната система на автомобила си. Тогава, застрашен от отпадане, той се опитва да провокира инцидент с Вилньов. От състезанието отпада само Шумахер, а опонентът му записва четири точки, с които печели шампионата. След инцидента на "Херес" Михаел е обвинен от стюардите в неспортсменско поведение и е дисквалифициран от пилотския шампионат.

Сезон 1998 и 1999 принадлежат на един от най-големите съперници на Шумахер - финландецът Мика Хакинен. В средата на сезон 1999 Шуми претърпява тежък инцидент по време на Гран При на Великобритания и е на косъм от фаталния изход. След повреда в болида германецът се забива с висока скорост в предпазните ограждения. За късмет пилотът се измъква само със счупен крак, което обаче го вади от надпреварата до последното състезание за сезона.

Така идва ред на 2000 година, когато започва и петгодишната доминация на германеца и Ферари. Сезон 2000 Шуми печели с актив от 108 точки. Следващата година записва 123.

През 2003 година е първенец с 93 точки, а през 2004-та печели главозамайващите 148 точки и поставя нов рекорд за най-много точки събрани за един сезон.

Пилотът на Рено Фернандо Алонсо спира шеметния поход на Михаел през 2005 година, когато Шумахер завършва трети зад Алонсо и финландецът Кими Райконен. Година по-късно Шуми отново спори с Алонсо за титлата и отново губи, приключвайки сезона на втора позиция. Тогава на пистата „Интерлагос" в Бразилия седемкратният световен шампион казва довиждане на големия спорт. Германецът определя това състезание като последното в своята кариера.

Само три години по-късно Михаел бе на път да се завърне в стартовете за Гран При, като още през 2009 година имаше възможност той да седне на мястото на пострадалия тежко пилот на Ферари Фелипе Маса. Контузия във врата на шампиона, обаче, не му позволи да участва в състезанията от месец август до края на сезона.

След последната надпревара за 2009 в Абу Даби стана ясно, че Михаел Шумахер все пак ще се завърне в световния шампионат. Шокът бе от новината, че той няма да направи това с тима, в който бе 13г. - този на Ферари, а с възродения отбор на Мерцедес, където през 2010г. си партнира със сънародника си и син на световния шампион от 1982г. Кеке Розберг - Нико.

Сезон 2010 обаче носи повече разочарование на Шуми и неговите фенове, отколкото радост. Завръщането на Пилето не минава според очакванията, като той не играе съществената роля, която се очаква от него. Шумахер не печели нито едно състезание и не се качва нито веднъж на подиума, завършвайки на 9-та позиция в крайното класиране и спечелвайки едва 72 точки в 19-те състезания, в които взима участие.

След редица спекулации за ново оттегляне от Ф1 Шумахер в крайна сметка продължава участието си в спорта с тима на Мерцедес и през сезон 2011.

Рекордите на Михаел Шумахер:

Най-много шампионски титли: 7 (1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004)

Най-много последователни титли: 5

Най-много спечелени състезания: 91

Най-много последователни спечелени състезания: 7 (от ГП на Европа до ГП на Унгария 2004)

Най-много победи с един отбор: 72 с Ферари

Най-много победи на едно Гран при: 8 - Гран при на Франция

Най-много победи в различни Гран при: 22

Най-дълго време между първа и последна победа: 14 години , един месец и два дни

Най-много втори места: 43

Най-много подиуми: 154