Марк Уилямс

Биография и кариера:

Марк Уилямс е роден на 21 март 1975 г. е Уелс. Започва да играе снукър от ранна детска възраст и прави първия си сенчъри брейк, когато е едва на 13 години. На 11-годишна възраст печели турнир за юноши и решава, че иска да се занимава професионално със снукър, а не с бокс, въпреки че по онова време има 12 мача без загуба на юношеския ринг.

Уилямс е роден в Кум, което е миньорско градче в Уелс, съответно баща му е миньор, като го окуражава да стане майстор на щеката.

Той влиза сред професионалистите през 1992 година и завършва първия си сезон сред тях на 119-та позиция в ранглистата, но само за 3 години влиза в топ 16.

Първи победи и титли

През 1996 година Уилямс печели първия си ранкинг турнир – Откритото първенство на Уелс, след успех с 9:3 над бившия световен шампион Джон Парът. Не успява да се класира за Световното първенство, но през октомври същата година триумфира с втората си ранкинг титла – от Гран при, след 9:5 на финала срещу изненадата на турнира Юан Хендерсън.

На следващата година Марк отново добавя отличие към колекцията си – British Open, след престижна победа с 9:2 над тоталния доминатор през 90-те години Стивън Хендри.

През 97-ма Уилямс отново ще победи седемкратния световен шампион на голям финал, за да спечели първия си трофей от "Мастърс"-а. Двамата се срещат и на осминафиналите на Световното, но тогава Хендри взима реванш, а в последствие стига до финала (който губи от Кен Дохърти). Преди това обаче Уилямс е победил треньора си Тери Грифитс в последното му участие на Световно първенство.

През 98-ма Марк Уилямс е сред фаворитите за титлата в Шефилд, но е спрян на полуфиналите от Кен Дохърти, като през 99-та вече стига до последното стъпало, но е надвит от Стивън Хендри, който печели последната си седма титла.

Значими постижения и титли

Един от най-успешните сезони в кариерата на Марк Уилямс се оказва 1999/2000, когато печели две от най-силните състезания в снукъра – Шампионата на Обединеното кралство и Световното първенство. Тези забележителни успехи, заедно с още една ранкинг титла, позволяват на Уилямс да окупира върха в ранглистата за първи път в кариерата си.

На финала на Световното обръща резултата от 7:13 до 18:16 срещу сънародника си Матю Стивънс, а на полуфиналите също постига обрат срещу Джон Хигинс от 10:14 до 17:15.

Следващият сезон не е толкова зашеметяващ и постиженията на Уилямс се броят на пръсти – все пак той печели Гран при с 9:5 над Рони О'Съливан на финала. Също така стига финали на UK Championship и China Open, което му позволява да запази лидерската си позиция в ранглистата, въпреки че губи и двата финала. 

През 2002 г. той вече печели Открития шампионат на Китай, но това се оказва единствената му ранкинг титла през сезона и отстъпва първото място в класирането на Рони О'Съливан. През следващия сезон 2002/03 обаче Уилямс влиза в историята на снукъра като четвъртия играч, печелил "тройната корона" в рамките на един сезон – преди него са го правили Стив Дейвис, Джон Хигинс и Стивън Хендри.

След успехите в Шампионата на Великобритания, Световното първенство и "Мастърс"-а Уилямс отново застава на върха на ранглистата. В действителност в Шефилд Уелската машина има лек жребий до финала –Стюарт Петман, Куинтън Хан, Стивън Хендри и Стивън Лий, преди да се изправи срещу Дохърти в мача за титлата.

Спад във формата и загуба на блясъка

През сезони 2003/04, 2004/05 и 2005/06 Уилямс е сянка на славната Уелска Машина, което го смъква скоростно до 9-о място в ранглистата. Все пак Откритото първенство на Китай отново го спасява и, печелейки го, той прекратява близо тригодишната суша без отличие.

Въпреки това в началото на сезон 2006/07 Уилямс отпада в 1 кръг на много турнири, включително и на Световното, което се случва за първи път в кариерата му. На следващата година уелсецът вече е извън топ 32 на ранглистата и това го принуждава да играе в квалификациите на надпреварите.

На едва 32-годишна възраст Уилямс обявява, че обмисля отказване след серията от поражения, но по-късно отрича напълно думите си. В действителност оттогава формата му бавно започна да се стабилизира и той поне се съвзема достатъчно, за да може през 2008/09 да играе на четвърфинал в три големи турнира.

Възраждане

През 2010 Уилямс стига до първата си ранкинг титла от четири години – отново в Китай след 10:6 над Динг Жунуи. Следва и финал на Откритото първенство на Обединеното кралство, но там е победен драматично с 9:10 от Джон Хигинс.

През 2011 година пък Уилямс играе на три финала и печели първия от тях – германския "Мастърс" с 9:7 срещу Марк Селби. На възродения Аустрелиън Оупън претърпява поражение от Стюарт Бингам, а Селби се реваншира и печели финала помежду им в Шанхай.

Именно титлата от германския Мастърс е 18-ата и последна засега в шеметната кариера на Уелската машина.

Големи съперници

Рони О'Съливан – Ракетата е единственият снукър майстор, който продължава да се изплъзва на Уилямс. През 2012 година на Световното двамата се срещат във втория кръг и Рони печели с 13:6 по пътя си към 4-та титла, което означава, че Уелската машина няма успех над Ракетата вече 10 години в ранкинг турнир.

Интересни факти

Уелската машина е удостоен със звание "член на Ордена на Британската империя" и носи инициалите МВЕ след името си.

Марк Уилямс е първият левичар, който става световен шампион. В историята един друг легендарен снукър майстор е известен с убийствено точната си лява ръка, но той не покорява Шефилд нито веднъж, въпреки шестте си финала – Джими Уайт.

През 2010 пък друг левичар - Нийл Робъртстън, също печели най-ценното отличие в джентълменския спорт.

Марк Уилямс е смятан за един от най-добрите стрелци на далечна дистанция в снукъра. Въпреки че често играе експериментални и атрактивни удари, когато е спечелил вече фрейма, той е на 8-о място във вечната класация на снукър майсторите по брой сенчъри брейкове с общо 284 – само 1 по-малко от Кен Дохърти и 5 по-малко от легендата Джими Уайт.

Уилямс е глобен с 4000 паунда от Световната билярд и снукър асоциация за обиди в социалната мрежа Twitter по адрес на храма на снукъра – шефилдския театър "Крусибъл".

Как се представи през изминалия сезон 2012/2013?

Марк Уилямс е може би най-зле представилият се играч от топ 16 през целия изминал сезон и неслучайно се срина от 6-то до 15-то място в рамките на последните 5 месеца от кампанията. По принцип той стига 1/2 финал единствено в турнири от сериите РТС, но в София не постига кой знае какъв успех, след като е спрян от Бен Ууластън на 1/16 финалите.

Като цяло за най-големия му успех трябва да се смята 1/4 финалът в първия ранкинг турнир за сезон - Уши Класик през юни 2012-та година, когато губи с 3:5 от Маркъс Кемпбъл. Оттам нататък обаче той се представя значително по-зле, отколкото всеки снукър фен е свикнал да вижда.

Марк Дейвис и Марк Кинг го спират в 1-ия кръг от съоветно Международния шампионат в Китай и Шампионата на Обединеното кралство - най-важните ранкинг турнири от календара за сезона през 2012-та година.

Следва загубен 1/4 финал на Мастърс с 1:6 от бъдещия шампион Марк Селби и оттам нататък Уилямс не може да се похвали с по-сериозно постижение. След 4 поредни отпадания на 1/16 финали идва пробуждането в Откритото първенство на Китай, където обаче отново го спира Марк Селби, този път след 5:1.

На Световното първенство в театър "Крусибъл" Уилямс е елиминиран шокиращо от сънародника си дебютант Майкъл Уайт в 1-ия кръг. Уелският майстор на щеката през януари споделя, че слабата му форма се дължи на занижения стандарт в играта му, но след отпадането в Шефилд определя нивото на снукъра като цяло за много ниско.

Логично провалите му през кампанията го изстрелват надолу в световната ранглиста и той вече е едва 15-ти, при положение, че Рони О'Съливан и наказаният Стивън Лий де факто не са в елита на класацията.