Лоран Блан

Биография и кариера:

Лоран Робер Блан е френски треньор, роден на 19 ноември 1965 г. в Але. Като футболист играе на постовете защитник и халф, като през успешната си кариера облича екипите на Монпелие, Наполи, Барселона, Олимпик Марсилия, Интер и Манчестър Юнайтед. Част е от звездния състав на Франция, спечелил златните медали на Мондиал`98 и Евро 2000. Именно той бележи първия "златен" гол в историята на световните първенства, след като е точен за победата с 1:0 над Парагвай в мач от 1/8 финалите на турнира, проведен във Франция.

По време на престоя си в Марсилия си печели прозвището Президента, дадено му заради безспорните му лидерски качества.

Лоран Блан подписва първия си професионален договор с отбора на Монпелие през 1983 г. Още от самото начало на кариерата си той блести с техничните си умения, които го правят особено ценен за халфовата линия и организирането на играта в предни позиции. Той е с основни заслуги за спечелената промоция за елитната Първа лига през сезон 1986/87.

Само няколко години по-късно Блан решава да се преквалифицира в защитник, като решението му е продиктувано от перфектните за тази позиция физически данни, с които разполага - ръст от 191 см, съчетани със спокойния му и уравновесен нрав. Освен че брани отлично своя тим, Блан се отчита със средно по 12 гола във всяка кампания, повечето от които идват след удар с глава или прецизно изпълнение от бялата точка.

През 1990 г. печели Купата на Франция с тима на Монпелие като бележи на финала. Техничният футболист все още държи рекорда за най-много попадения в историята на тима, след като за осем сезона на "Стад де ла Мусон" реализира 84 гола в 273 мача.

През 1991 г. Лоран Блан излиза от пределите на Франция, за да опита късмета си в съседна Италия, пременен с екипа на Наполи. Въпреки доброто му представяне, допълнено от шест точни изстрела, той не се чувства способен да изрази пълния си потенциал и решава да се върне в родината си след само едногодишен престой зад граница. Така французинът облича фланелките последователно на Ним, Сент Етиен и Оксер, като и в трите отбора успява отново да си спечели славата на един от най-стабилните защитници в Лига 1, ценни както в задни, така и в предни позиции.

В единствения си сезон, прекаран в Оксер (1995/96), Блан става шампион на Франция и носител на Купата на страната, като отличната му игра привлича вниманието на няколко европейски гранда. Най-настоятелен за подписа му се оказва Барселона, но за зла беда холандският треньор Йохан Кройф, който има основна "вина" за привличането на французина, е уволнен в същия ден, в който Блан дава съгласието си да премине в каталунския колос.

На "Ноу Камп" той е преследван от травми, лошо стечение на обстоятелствата и отсъствие от много важни мачове, като всичко това се отразява крайно негативно върху бъдещето му в Барселона. Най-напред си изкарва червен картон в домакинския двубой срещу АИК в мач от ¼ финалите за КНК, а последвала контузия го вади от игра точно преди дербито с Реал Мадрид и финала за КНК срещу ПСЖ. И въпреки че всички тези срещи завършват с успех за "блаугранас", неубедителните и крайно накъсани изяви на френския бранител го правят нежелан на "Ноу Камп".

През 1997 г. Лоран Блан подписва с Марсилия и още в дебютния си сезон успява да възвърне самочувствието си, след като помага на скромния тим да се изкачи до 4-ото място в Лига 1, реализирайки 11 гола. Той бързо се превръща в лидер и печели реномираното прозвище Президента.

През 1998/99 Олимпик Марсилия прави паметен сезон като завършва на второ място в елита, оставайки на едва една точка от лидера Бордо. В турнира за Купата на УЕФА пък най-неочаквано достига финал, който обаче губи от Парма с феноменалния Ернан Креспо в състава си с 0:3.

Следват две хубави години в Интер, където се радва на успех и дори печели наградата за Най-добър футболист на "нерадзурите" за 2000-ата година.

През 2001-ва пък няколкогодишните неспирни опити на Сър Алекс Фъргюсън да привлече Лоран Блан в състава на Манчестър Юнайтед се увенчават с успех. Французинът е натоварен със задачата да замени подобаващо ветерана Яп Стам и въпреки че играта му на "Олд Трафорд" не потръгва добре, той слага край на кариерата си две години по-късно, допринасяйки за спечелването на шампионската титла във Висшата лига. Любопитен факт е, че ултрасите на "червените дяволи" го преименуват по английски - Лари Уайт.

Треньорска кариера:

Треньорската му кариера започва през 2007 г., когато поема Бордо, като в първия си сезон извежда тима до второто място в Лига 1 и е удостоен с приза за Мениджър на годината. Следващата кампания е още по-успешна, след като "жирондинци" печелят последните си 11 мача от родното първенство и с това поставят нов национален рекорд за най-дълга серия победи в елита. Те стават шампиони на Франция и вдигат Купата на Лигата.

През май 2010 г., след три успешни сезона начело на Бордо, Лоран Бран подава оставка. На 2 юли той е назначен за треньор на френския национален отбор, заемайки мястото на освободения след Мондиала в ЮАР Раймон Доменек. Договорът му е за срок от две години и приключва с европейското първенство в Полша и Украйна.

Въпреки нелеката битка за челното място в квалификационна група D, Франция успява да завърши на върха за сметка на коравия тим на Босна и Херцеговина, отстъпил лидерската позиция само с една точка.

На шампионата на Европа в Полша и Украйна Франция успява да преодолее група в компания на Англия, Франция и Швеция, но на четвъртфиналите губи с 2:0 от Испания. На 30 юни 2012 година договорът на Блан изтича и той напуска поста национален селекционер на "петлите".

На 25 юни 2013, малко след раздялата с Карло Анчелоти, Лоран Блан е назначен за старши-треньор на Пари Сен Жермен.

УСПЕХИ

• БОРДО
Шампион на Франция: (1) 2008/09
Носител на Купата на Лигата във Франция: (1) 2009
Носител на Суперкупата на Франция: (2) 2008, 2009