Кърт Вонегът

Биография и кариера:

Кърт Вонегът-младши е един от най-големите американски класици на своето време. Той е трето поколение в семейството на германски преселници. Баща му – Кърт Вонегът-старши, и дядо му Бернард Вонегът са работили в Масачузетския технологичен институт, като освен това са били архитекти и основатели на компанията Вонегът и Бон, намираща се в Индианаполис. Освен това има брат и сестра.

Израствайки в такова семейство, още като младеж проявява своите творчески наклонности. Като по-голям се записва в Корнелския университет в Итака и учи там в периода 1941-1943 г. Докато е там, списва редовна колонка в студентския вестник. В периода си в "Корнел", Вонегът е мобилизиран в армията на САЩ. Благодарение на нея е прехвърлен в Технологичния институт "Карнеги", а по-късно в университета в Тенеси, за да учи машинно инженерство. По време на отпуск на връх Деня на майката, той разбира, че майка му се е самоубила с хапчета за сън.

Тази новина, както и активното му участие във Втората световна война, променят коренно живота и мирогледа му. По време на войната е взет в плен от страна на немците. Тогава става жив свидетел на бомбардировката над Дрезден през 1945 г., която взима над 60 000 човешки живота. Повлиян от гледката, след време Вонегът пише един от своите бестселъри – "Кланица 5". След като войната свършва, писателят завършва университета в Чикаго със специалност антропология и започва да работи като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и започва да работи за Дженеръл Електрик в град Скенектъди, щата Ню Йорк.

Следващ скок в кариерата е работата му за Sports Illustrated – едно от най-големите спортни списания в Америка. През 1957 г. Вонегът се мести в Есекс, Мазачузетс, като става един от първите собственици на представителство на шведската кола Сааб. Тук удря на камък, като за една година не успява да развие бизнеса си.

Първият му роман е "Механично пиано", издаден през 1952 г. Следващата му книга се казва "Сирените на Титан" от 1959 г. Следват "Майка нощ" - 1961 г.; "Котешка люлка" от 1963 г.; "Не хвърляйте бисери на свинете" от 1965 г.; "Кланица 5" от 1969 г.; "Сбогом, черен понеделник" от 1973 г.; "Никога вече самота" от 1976 г.; "Затворникът" от 1979 г.; "Точният мерник" от 1982 г.; "Галапагос" от 1985 г.; "Синята брада" от 1987 г.; "Фокус бокус" от 1990 г. и "Времетръс" от 1997 г.

Вонегът е автор на няколко сборници с разкази, есета и пиеси. По три от неговите книги са направени филми - "Кланица 5", "Майка нощ" и "Закуска за шампиони".

През ноември 1999 година, в чест на Вонегът е кръстен астероид, под името 25399 Вонегът.

В личен план Вонегът има два брака зад гърба си и е баща на седем деца – три от първия му брак, три от сестра му Алис, които приема след нейната кончина и едно, което отглежда от първия брак на първата му жена.
През март 2007 г., на 84 годишна възраст, писателят претърпява битова злополука и получава черепно-мозъчна травма, като не успява да се възстанови от нея и умира на 11 април в Ню Йорк.

По този нелеп начин Америка се прощава с един от най-видните си писатели.