Бари Уайт

роден на 12 сеп 1944 в Галвестън,
певец, продуцент

1973 Появява се първият му албум - "I've Got So Much to Give"

Биография:

Барънс Юджийн Картър (по-известен като Бари Уайт) е роден на 12 септември 1944 г. в Галвестън, Тексас. Той е по-големият син в семейството. Ражда се докато майка му е на гости на техни роднини в Галвестън. Израснал е в Уатс, Лос Анджелис. Има брат Дарил, който се ражда 13 месеца след Бари.

Дарил е убит в безсмислена свада в Гангленд на 5 декември 1983 г., което се отразява много зле на Бари, който по-късно споделя "Лудост е. Той умря за 2 долара". Като деца двамата братя са най-добри приятели.

Отгледани са от майка им – актрисата Сейди Мари Картър (участвала е във филма "Trader Horn" (1931) Тя и бащата на момчетата Мелвин А. Уайт никога не сключват брак и не живеят заедно. Бари си спомня: "Когато тръгнах на училище, баща ми видя акта ми за раждане и забеляза, че нося фамилията на майка си. Той просто зачеркна Картър и написа своята фамилия Уайт".

Отгледан е в среда, която го възпитава в любов към музиката. Заедно с майка си често пеят "Silent Night". На 15 години обаче напуска училище и се забърква в неприятности.

Когато Бари е на 17 години, е арестуван за кражбата на гуми за "Кадилак" на стойност 30 000 долара. Докато е в затвора чува по радиото песента на Елвис Пресли "It's Now or Never" – нещо, което, както той твърди, променя живота му. След освобождаването си от затвора, той напуска бандите и започва музикалната си кариера в зората на 60-те години на XX век.

На 18 ноември 1962 г. се жени за Бети Смит. Имат 4 деца. През 1965 г. се развеждат. На 4 юли 1974 г. се жени за Глодийн Джеймс от момичешката група Love Unlimited, с която живее до смъртта си. От нея има две дъщери – Бриджит и Шахира, и един син – Бари Уайт младши.

Професионална кариера:

Започва да пише песни за Боби Фулър, открива диско изпълнителите Виола Уилс и Фелис Тейлър. Още на 11 години записва пианото за хита на Джеси Белвин "Goodnight My Love".

През 1972 г. идва големият му пробив като продуцент на момичешката група Love Unlimited.

През 1973 г. се появява и първият му албум "I've Got So Much to Give", който включва песента "I'm Gonna Love You Just a Little More Baby". По това време Бари продуцира, пише и аранжира класическата соул балада на момичешката група The Supremes - "Walking in the Rain", която се изкачва до 14-то място в класацията на Билборд - Billboard Hot 100.

Докато работи върху демо записите на няколко изпълнители, Уайт записва сингъла "I'm Gonna Love You Just a Little More Baby", който се изкачва до челните места в музикалните класации.

Други негови хитове, които пробиват в класациите, са: "Never, Never Gonna Give You Up", "Can't Get Enough of Your Love, Babe", "You're the First, the Last, My Everything", "What Am I Gonna Do with You", "Let the Music Play", "It's Ecstasy When You Lay Down Next to Me" and "Your Sweetness is My Weakness". Голям успех имат песните му и във Великобритания, където сингълът "You're The First" достига веднъж до първото място и няколко пъти до номер 10 в музикалните класации.

Заради плътния си дълбок и романтичен глас и заради класическите музикални елементи в песните си, Бари Уайт често е наричан "Маестрото" и "Мъжът с кадифения глас".

Бари Уайт страда от високо кръвно налягане, което води до бъбречна недостатъчност през есента на 2002 г. Получава инфаркт през май 2003 г., заради което трябва да се откаже от публичните си изяви. На 4 юли 2003 г. умира в Лос Анджелис от бъбречна недостатъчност.

Тялото на Бари Уайт е кремирано и прахта му е разпръсната от семейството му на калифорнийския бряг.

Още за Бари Уайт:

През 90-те се появява в няколко ТВ продукции - "The Simpsons" (1989), "Ally McBeal" (1997) и няколко реклами, в които прави пародия на собствения си образ.

Негова запазена марка е плътният му глас.

Има брада още на 13 години.

На 14 години вече е висок 193 см.

През септември 2004 г. посмъртно е направен член на Dance Music Hall of Fame на церемония в Ню Йорк.

Дискография:

1973

I've Got So Much to Give

Stone Gon'

1974 Can't Get Enough

1975 Just Another Way to Say I Love You

1976

Let the Music Play