Тъй като вече сте добре запознати с нашите музикални пристрастия, няма да се обясняваме много, а ще преминем направо към въпроса. Този за шест от най-яките рок парчета, които са били написани ей така, на шега.
По една или друга причина обаче те се превръщат във вечни хитове, които веднага разпознаваме, стига само да чуем началото на мелодията. Едва ли някои от хората, които са ги писали, са предполагали до какви величини ще стигнат тези песни, но няма значение, защото това е вече факт.
Хората смятат, че великите хитове отнемат много време, работа и усилен труд. По ирония на съдбата понякога се получава така, че всичко става спонтанно и случайно. Някой се събужда с някаква мелодия и два месеца по късно, същата е вече разбивач в чартове.
Ето ги и тези шест песни, написани на шега, но превърнали се във велики хитове:
Това е първият и най-голям хит на Beck. Песента е резултат от "доскучаването му" в един определен момент и способността му да създава разни глупости на момента.
Преди да стане известен, Beck изпълнява своята музика където намери – в клубове, в кафенета и по улиците на Лос Анджелис. Публиката му не е много екзалтирана от неговите изпълнения и когато на него вече му писва да не го слушат, започва в движение да променя текста на парчетата, които свири, просто за да разбере дали някой го слуша.
Веднъж, както си седели в кухнята на продуцента на Rap-A-Lot Records – Карл Стивънсън, Beck започнал да рапира. Настанал такъв смях от това колко зле го прави, че само за майтапа двамата решили да запишат песен, ей така – в кухнята. Първото, което дошло на ума на Beck били репликите - "I'm a loser, baby, so why don't you kill me." Оттам нататък всичко станало спонтанно, като изпълнителят бръщолевил какви ли не глупости, докато се вглеждал в разни предмети из кухнята на Стивънсън.
Цялата работа по песента, от началото до готовия запис, отнела шест и половина часа. Beck не бил много въодушевен от парчето, защото то било просто майтап с това колко зле може да рапира. От неговия лейбъл по това време – Bong Load, някак успели да го накарат да се съгласи да пуснат парчето, но какво ли може да се очаква от звукозаписна компания с такова име?!
"Loser" привлича вниманието към Beck и не след дълго той подписва договор с истинска звукозаписна компания – Geffen Records, които преиздават песента през 1994 г. Тя се изкачва на 10-то място в Billboard Hot 100, междувременно прави Beck звезда, а Rolling Stone я класират на място 203 в класацията "500 Greatest Songs of All Time". Не е зле за "кухненски отпадък", нали?
Песента излиза в дебютния аблум на групата, наречен "Licensed to Ill" (1986). Тя е първият хит на бандата и им създава образа на "гадни копИлета", на които не им пука от нищо, стига само да купонясват яко, каквито всъщност Beastie Boys не са.
Продуцентът им – Рик Рубин добавя допълнителни барабани и "гърмящи" китарни рифове и пуска песента. Не след дълго тя се превръща в тотален хит. Групата създава и подходящо тъпо видео, което да приляга на песента.
В един момент от групата осъзнават, че идеята за пародия в песента се е изгубила, а новите им фенове са такива, каквито те всъщност осмиват в своя хит. Въпреки че парчето ги води до излъчване по MTV, през 1987 г. Beastie Boys публично се отричат от него и оттогава насам никога не са го изпълнявали. Те осъзнават, че това да си правиш гаргара на гърба на някого другиго, може да се обърне срещу теб и с всички сили да те захапе по задн...
Песента е пусната през август 1991 г., като буквално за една нощ променя модерното звучене на музиката и кара всички да забравят за групите от 80-те. Песента става основоположник на стила гръндж и вдъхновява цяло поколение от нови млади изпълнители.
Историята на парчето е доста интересна. Песента получава името си по много странен начин. Един ден Кърт влязъл в спалнята си и видял, че неговата приятелка - музиканката и активистка Кейтлин Хана била написала на стената със спрей - "Kurt Smells Like Teen Spirit". Кобейн изобщо не се усетил, че това е името на дезодорант, който използвала тогавашното му гадже Тоби Вейл и за това, че Кейтлин си прави шега с него.
След като Кобейн разбира откъде всъщност идва неговото вдъхновение на него му пука, колкото и на вас, че сте блъснали комар с колата. Всъщност, неговата цел била да се откъсане от Pixies и да напише страхотна поп-песен. Така той направил своя версия на рифа от "More Than a Feeling" на Boston. Смятаме, че всички сме съгласни, че "Smells Like Teen Spirit" e една от най-страхотните песни на всички времена и явно не само ние, защото песента се изкачва до ТОП 10 в класацията на Rolling Stone – "500 Greatest Songs of All Time".
Оригиналът на тази песен е издаден през 1973 г. от глем-рок бандата Slade. Обаче версията, която всички познаваме, е тази на Quiet Riot от 1983 г. И това е, защото тя е върхът! Ненапразно достига номер 5 в класацията Hot 100 на Billboard, а албумът им стига до номер 1. И въпреки този успех, от групата се опитват да ни убедят, че това е най-лошото парче, което са записвали.
Когато на продуцента на бандата му дошла идеята да направят кавър на "Noize", всички били повече от потресени. Вокалистът Кевин Дюброу мразел песента, а барабанистът се зарекъл, че ще саботира записа. Групата въобще не репетирала парчето, а когато влезли в студиото за запис, техният тон режисьор Дуейн Барън просто натиснал копчето за запис и се започнало с тоталното лигавене от страна на групата.
Барабанистът – Франки Банали блъскал здраво по барабаните, а когато дошло време на Дюброу да пее, той започнал да крещи репликите, като се старал да звучи възможно най-ужасно. Цялата група се държали сякаш не има пука. И точно там била тяхната "сладка грешка". Те пропуснали факта, че първото правило в рок музиката е да не ти пука.
В крайна сметка гласът в песента звучал толкова яко, толкова рокаджийско-сурово, че тя се харесала на всички. След като се добавили и бек-вокалите, записът бил готов и се радвал на огромен успех. Години по-късно от групата признават, че записването на този кавър е било много добре за успеха и популяризирането на бандата.
Ако не сте чували песента, бихте си помислили, че тя е от дискографията на Боб Дилън. Да, но не е така. Песента е на Stealers Wheel. Смятаме, че дори и да го кажете в лицето на вокалистаДжериРафърти (не че съществува тази възможност, тъй като тази година музикантът, за съжаление, почина), той не би се обидил. Дори би се засмял, защото песента е написана с цел да осмее Боб Дилън. Тя е пародия, насочена към параноята на Дилън и смятаме, че е отправена към всички негови песни.
Репликата "Clowns to the left of me, jokers to the right" иска да подчертае типичното държание на Боб да нарича групи от хора около себе си - клоуни и шегаджии. Рафърти също копира и характерния стил на пеене на Дилън, като го сравнява с "опит на Нийл Даймънд да яде овесена каша, докато е с инсулт".
Рафърти не може да повярва, че песента се изкачва до номер 6 в класацията на Billboard – Hot100. За съжаление, не можем да определим дали този успех е постигнат от факта, че хората са смятали, че песента е на Боб Дилън заради начина, по който звучи. Но тъй като са продадени над един милион копия, едва ли на Stealers Wheel им пука как се е стигнало до този успех.
Нямаше как да не поставим тази песен на първото място. Това е парчето с една от най-запомнящите се мелодии и едва ли може да го объркате. Текстът също не е един от най-трудните, затова веднага почвате да си припявате. Несъмнено, тази песен изпраща Guns към върховете на класациите.
Всъщност, този хит е написан буквално за пет минутки. Докато Слаш и Изи са си "забивали", подготвяйки се за репетиция, Аксел се навъртал наоколо и се е занимавал с кой знае какво (сигурно си е играел с кукли, ааааа, така де, екшън-фигури). Та Слаш си правил упражнението за загрявка на пръстите, което звучи не по-различно от мелодията на песента. Така, когато Аксел чул това, веднага скочил и казал, че това ще е техният следващ хит.
Тъй като Слаш е страхотен китарист, той набързо си измисля рифовете, съчетава ги с барабаните и групата влиза в студио. Продуцентът им харесва това, което са създали, но смята, че трябва да се сложи по-драматичен край и да се включи едно страхотно соло на Слаш (а, както знаем той е велик в това). Когато обаче се стигнало до момента, в който вече нямало какво повече да измислят, за да завършат песента, момчетата се запитали какво да правят. Съвсем на шега Аксел започнал да повтаря въпроса по микрофона и така се получила запомнящата се (и прекалено много пъти повторена) фраза "Where do we go now?". Предполагаме, че със същия успех можеха да запишат "Where are my cigarettes?" или нещо от сорта, защото така или иначе от групата не са смятали, че тази песен е нещо повече от забавна заигравка.
Каквото и да говорим "Sweet Child O'Mine" изпраща Guns N'Roses на върха на всички класации. Техният албум "Appetite for Destruction" все още държи мястото си на най-продаван албум на рок-група в САЩ. И като заклети рок фенове и ние си имаме своите мечти: Дио да се върне, заедно с Джими Хендрикс и Кърт Кобейн, Джъстин Бийбър да не се беше раждал и така нататък, но една от най-големите ни мечти е Аксел и Слаш да се съберат, поне още за един последен път, защото това, което Guns бяха и това, което са сега... ох, трудно ни е дори да коментираме.
Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
