5 книги, които всеки мъж трябва да прочете
5
Трима другари – Ерих Мария Ремарк
4
Капитан Михалис – Никос Казандзакис
3
Осъдени души – Димитър Димов
2
Пътеводител на галактическия стопаджия – Дъглас Адамс
1
Старецът и морето – Ърнест Хемингуей
Има толкова много книги, на толкова различни езици, че ако започнеш да смяташ колко от тях искаш да прочетеш и колко години живот ти остават в най-добрия случай, то ще изпаднеш в депресия, защото никога няма да имаш достатъчно време. Но спокойно! Четенето не е състезание и независимо какво са ни казвали в училище, книгите са едни от най-приятните начини да се забавляваме, да опознаваме света, такъв какъвто е днес и такъв, какъвто е бил преди стотици или хиляди години.
Сами избираме книгите, които да прочетем и това почти винаги е свързано с настроението ни или даден период от живота ни. Няма нищо по-хубаво от това да прочетеш разтърсваща история за войната и да разбереш, че тогава хората също са имали чувства или пък в момент, когато си тъжен, нещо те измъчва и не искаш да говориш с никого, да си приложиш малко смехотерапия с П.Г. Удхаус например.
В тази класация обаче ще изброим само пет книги, които считаме, че всеки мъж ТРЯБВА да прочете през живота си. Защо? Ами защото в тях всичко е описано не само от мъжка гледна точка, но са застъпени теми, които са неразделна част от това, което ни прави мъже – думата, честта, войната във всеки един смисъл на думата, въображението, отношението към една жена. Не на последно място отбелязваме, че авторите и на петте книги са мъже.
Поставяме "Трима другари" на пето място не защото не сме луди по книгата, не защото не сме истински почитатели на Ремарк. Напротив. Просто тази книга, в сравнение с другите от класацията и други книги на Ремарк, е много по-спокойна. Да, действието се развива няколко години след края на Първата световна война - годината е 1928-ма., но се набляга много повече на междучовешките отношения, отколкото на насилието и мизерията. Героите на романа са трима млади мъже и разбира се една жена, в която най-младият от тях се влюбва.
Книгата е пълна с мъдри мисли, които са толкова добре казани, че ти трябва време да затвориш книгата за малко, да разсъждаваш и да ги осмислиш.
Като тази например: Парите правят много жени влюбени. Любовта, тъкмо обратното, прави много мъже алчни за пари. Следователно парите насърчават идеалите, а любовта материализма.
Защо трябва да се прочете: в нея се обсъждат най-мъжките теми - за цената на приятелството, за любовта, за смъртта. Да не говорим, че през цялото време нашите "другари" пият яко.
Това е стара книга, много стара и вечна. Е, не колкото света. Написана е около 1949 -1950 г. и то във Франция, където тогава е живял авторът ѝ Никос Казандзакис. Самото действие в книгата се развива на остров Крит – родното място на писателя, през 1889 г. Вероятно тази книга българите биха я разбрали по-добре от всички други народи в света, защото в нея се описва времето, когато Османската империя е владеела и остров Крит.
Историята е много силна, а стилът на Казандзакис, както във всички негови книги, е тежък и безкомпромисен.
Разбира се, има замесена жена, има замесена мъжка чест и кръвна клетва. Само един мъж би разбрал тези неща.
Не може без български автор. А и "Oсъдени души" си е истинска класика. Издадена е през 1945 г. и макар да се води за "любовен роман", е много далеч от историите на Даниел Стийл. Според нас това, което я прави много ценна мъжка книга, е положението на главния герой в романа – монаха йезуит Ередиа. И положението му естествено е утежнено заради жена. Но тук той в качеството си на мъж трябва да направи много тежък избор – между клетвата, която е дал пред Бог – да му служи като монах и жената, в което се влюбва. Истината е, че какъвто и избор да направи той трябва да жертва душата си. Много злокобно, нали?! Всъщност книгата е увлекателна и наред с любовта поставя редица други важни въпроси.
Хайде стига вече трагедия! В живота на мъжа има и място за много други неща. Най-важното – въображение. В "Пътеводител на галактическия стопаджия" Дъглас Адамс си играе с него по невероятен начин, да не говорим за хумора, който блика от всяка страница. Ако все още не сте прочели пътеводителя, побързайте. И задължително си вземете хавлиена кърпа. Не питайте, ще разберете защо.
За една бройка да го класираме на първото място, защото ни е много любим. Освен ако не беше...
Никой не може да се мери със "Старецът", когато става дума за мъжки закони, нито пък с Хемингуей. Той е типичен мъжки писател. Да не говорим, че не само чрез героите в книгите си, но и в живота, е бил истински мъж. Знаел е как да се държи с жените, как да им се радва, запален по лова и риболова, пурите, виното, уискито и т.н.
Романът "Старецът и морето" е една много малка книга, но в същото време си е направо наръчник по мъжественост. Затова според нас напълно заслужава първото място.