5 задължителни военни филмa

Спилбърг си е Спилбърг, може си ги нещата човекът. Филмът е изпипан до последната минута, като най-запомнящата се част от него е началото. Там е пресъздаден десантът при Нормандия, като не е спестено нищо от ужаса на тази истинска касапница, сложила началото на края на Втората световна война. След това филмът проследява историята на група войници, предвождани от Том Ханкс, които трябва да открият въпросния редник Райън и да го върнат у дома, не защото е пленен или нещо от сорта, а защото братята му до един са загинали във войната и главнокомандващите са решили да върнат поне един от синовете на това семейство жив. Историята след това е следната – немци, престрелки, танкове, героизъм, много готин снайперист и изпълнена с напрежение развръзка.

Това е историята за прочутия руски снайперист Василий Зайцев (в ролята Джуд Лоу) и смъртоносната му заигравка със страховития нацистки майор Кьониг. Действието се развива по време на прословутата отбрана на Сталинград по време на Втората световна война. Филмът пресъздава пътя на Зайцев, който започва да се сражава срещу германците без дори да получи пушка и се превръща в най-известния руски снайперист, свалил повече от 3000 противника. Основният мотив на лентата наистина е битката между двама перфектни снайпериста, но фокусът не е единствено върху напрегнатите престрелки. Жан-Жак Ано – сценарист и режисьор на филма, вплита в сюжета любовен триъгълник, политика, показва и начина, по който е работила комунистическата пропаганда.

Според мен "Тънка червена линия" е един от най-дълбоките филми на военна тематика правени някога. Едва ли има друг филм, който толкова силно да показва и безсмислието, и жестокостта на войната. Действието отново е по време на Втората световна война, но този път противници на американците са не германците, а японците. Битките са на остров Гуадаканал, а залогът е целият Пасифик. Според мен най-запомнящото се  във филма е начинът, по който е заснет (оператор е Джон Тол). През цялото време, въпреки сраженията, от него лъха някакво много странно чувство на покой и красота. Сцената с битката на едни хълмове, целите обрасли с висока, яркозелена трева, лично за мен е си остава незабравима.

Тук вече наистина нагазваме в дълбоките води. Достатъчно е само да спомена имената на режисьора и сценариста на филма и друга реклама няма да му е нужна. Става дума за Оливър Стоун, а надписите след края на филма (в случай, че не сте разпознали лицата им под каските) ще прочетете имената на Чарли Шийн, Том Беринджър и Уилям Дефо, който, както винаги, е великолепен, та дори и на едно голобрадо момче, което поразително прилича на Джони Деп. В центъра на филма е новобранецът Крис – момче от богато семейство, което решава да зареже всичко и да иде да се бие във Виетнам. Монолозите, които води Крис, са всъщност писмата, които пише на баба си, в тях той излага мислите си за войната и как тя превръща хората в зверове. Няма две мнения – филмът е тежък – атмосферата, действието, героите – всичко във "Взвод" е толкова реалистично, че чак е плашещо и потискащо. Точно заради това "Взвод" е един от най-добрите военни филми на всички времена.

Едва ли за някого е изненада кой е филмът на първо място. "Апокалипсис сега" има толкова силно влияние върху съвременната култура, че съм сигурен, че много мъже от моето поколение единствено благодарение на него знаят кой е Вагнер и разпознават прословутия му "Полет на Валкириите". Режисьор пък е великият (по принцип не обичам този епитет, но за случая няма по-подходящ) Франсис Форд Копола, а безспорно диамантът в актьорския състав е Марлон Брандо. Партнират му Мартин Шийн, Ерик Дювал, Лорънс Фишбърн и много други. Самият филм и играта на Брандо са се превърнали в христоматии и повече от често се дават като пример на студентите, следващи кино специалности. Любопитен е и фактът, че лицето на Марлон през цялото време е в полусянка и никога не се появява изцяло в кадър. Филмът наистина е на повече от 30 години, но това не бива да подвежда никого и ако на някого му излезе възможност да гледа само един военен филм през целия си живот, според мен поне, изборът му трябва да е този.