На 20 февруари 1967 година се ражда едно човешко същество, което след това променя идеята за музика, начин на живот и същевременно възпитава поколения. Един образ, обвит в мистерия, наркотици и музика. Още се стелят легенди около смъртта му и последните му дни - каквото и да е, този мистериозен човек е Кърт Кобейн. Днес ще ви напомним за него.
Когато бях в гимназията мисля, че трябваше да получа титлата мистър "този, който ще пречука всичките на скапания бал".
Текстовете на моите песни са направени хаотично. Когато текстовете са прекалено конкретни, бързо омръзват. Аз пиша и после свързвам - не пиша цял текст.
Когато разбрах, че няма да срещна човек като мен, просто спрях да си търся приятели.
Постоянно ме питата: "Какво е чувството да чуете ваша песен по радиото?" - и как да им кажа, че аз не слушам радио.
Станахме толкова известни, че не можем да се скрием от себе си.
Упражненията ни правят съвършени, но няма съвършени хора?! Защо тогава да се мъчим.
По-добре нека ме мразят за това, което съм, отколкото да ме обичат за това, което се преструвам, че съм.
Събрах образа си от парченца на други знаменитости.
За да бъде всичко наред, предпочитам да се оплаквам и нищо да не правя.
Приятели - пак са ти врагове, просто ги познаваш.
Все ми е тая за какво мислиш, щом не е за мен. - От песента "Drain you"
Не съм много начетен, но когато чета, се справям добре.
Винаги съм си общувал с момичета. Даже по едно време си мислих, че съм гей, защото никога не възприемах приятелките си като сексуални обекти.
Това, че си параноик, не означава, че не те следят. - от песента "Territorial Pissings"
Нямаме право да изказваме мнение, докато нямаме готов отговор и решение.