10-те най жестоки лидери в историята

Атила бил вожд на хуните от 434-та до смъртта си през 453 г. Той е водачът на Хунската империя, която се простирала от Германия до река Урал и от река Дунав до Балтийско море. В по-голямата част от Западна Европа Атила бил познат най-вече като пример за жестокост и алчност.

След похода в Персия през 441 г., последвала инвазията в Източната Римска империя, чийто успех окуражил Атила да атакува на запад. Той преминал в Австрия и Германия безпрепятствено, изтребвайки всички хора по улиците с невъобразима жестокост и варварщина, докато ги карал да се присъединят към армията му.

Атила умрял давейки се в собствената си кръв, след като получил силен кръвоизлив от носа в нощта след поредния си брак. Според други източници пък, Атила е бил убит с нож от новата си съпруга.

Максимилиан Робеспиер бил лидер на Френската революция и негово е искането кралят да бъде убит без процес. Робеспиер е бил главното действащо лице зад новото жестоко френско правителство. 10 месеца след революцията той причинявал терор и масови екзекуции. От терора пострадали между 18 500 и 40 000 човека, а убитите били 1900 само за последния месец.

Между осъдените в революционните съдилища около 8% били благородници, около 6% духовници, 14% от средната класа и останалите 70% – работници – обвинени в дезертьорство, бунтарство и други измислени престъпления.

За своите действия Робеспиер бил обезглавен без съдебен процес през 1794 г.

Аяталох Рухолах Хомейни е ислямски религиозен водач на Иран от 1979 до 1989 г. По време на неговия режим е било задължително да се спазва строго религиозния дрес код, както от жените, така и от мъжете. Неспазването на религиозния закон водило най-често до много тежки наказания.

През 1988 г. в геноцида срещу иранските затворници, Хомейни наредил на съдебните власти да съдят всеки ирански политически затворник и убил всички, които не се разкайват за дейността си против режима. Счита се, че хиляди хора са били избити в затвора. В биографията на Аятолах Хюсеин Али Монтазери се говори за екзекуцията на 30 000 политически активисти.

Хомейни умира от рак след 11 дни в болницата, на 4 юни 1989 г. на 86-годишна възраст.

Генерал Иди Амин Дада е бил военен и президент на Уганда. Той превзема властта с военен преврат през януари 1971 г. Неговото управление е белязано от нарушаване на човешките права, политически репресии, етнически гонения, убийства. Броят на хората, убити през този режим е между 80 000 и 500 000. На 4 август 1972 г. Амин Дада издал декрет за изгонването на 60 000 азиатци, които не са граждани на Уганда, повечето от които били с британски паспорти. По-късно било установено, че броят на изгонените азиатци е 80 000, с изключение на специалисти като доктори, адвокати и учители. Амин бил свален от власт, но до смъртта си считал, че Уганда има нужда от него и не изпитвал угризения за извършените престъпления.

Леополд създава "Независима държава Конго" – частен проект с цел да извлича каучук и слонова кост от Конго, централна Африка, чрез насилствен труд, който причинил смъртта на около 3 милиона души в Конго.

Режимът на "Независима държава Конго" се превърнал в международен скандал. Част от земята, притежавана от краля била 76 пъти по-голяма от Белгия, а той я управлявал чрез личната си армия. В плантацията му за каучук работниците били измъчвани, осакатявани и избивани до края на века. Заради опасенията на Западния свят Брюксел трябвало да се намеси и да принуди Леополд II да се откаже от "Независима държава Конго".

Пол Пот е бил лидер на Червените кхмери и министър-председател на Камбоджа от 1976 до 1979 г., но всъщнсот управлението му започва още от средата на 1975 г.

По време на властта си Пол Пот провежда агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията в опит да пречисти камбоджанския народ като стъпка към комунистическо бъдеще. Средствата за това включват изтребването на интелектуалците и другите "буржоазни врагове". Освен това започва и масово избиване на малцинствата в Камбоджа. Днес политиките на неговото правителство широко се обвиняват като причина за смъртта на може би 2 милиона камбоджанци (около една трета от населението).

За да се спестят амуниции екзекуциите често са извършвани използвайки чук, дръжки на брадва, лопати или заострени бамбукови пръчки.

През 1979 г. Поп Пот вкарва Камбоджа в катастрофална война с Виетнам, която води до падането на правителството на Червените кхмери.

В наши дни Влад Цепеш е най-известен като легендарният граф Дракула, но това се поставя под съмнение от хората, изучавали живота му.

Влад III от Румъния – принц на Влашко от 1448 до 1476 г., е най-известен с легендата за жестоките наказания, които налага. Сред методите му за мъчение са забиване на пирони в главата, рязане на крайници, ослепяване, удушаване, рязане на носове и учи, рязане на сексуалните органи (особено на жени), скалпиране, сваряване на живи хора и други. Има данни, че граф Цепеш е отговорен за смъртта на 10 000 човека през 1460 г.

Иван IV от Русия, познат още като Иван Грозни, е велик княз на Московското княжество (1533-1547 г.) и първи цар на Русия (1547-1584 г.).

Иван Грозни преживява дълбока лична криза при почти смъртоносното си заболяване през 1553 г. Докато е болен, той иска от болярите да се закълнат пред най-големия му син. Много от тях отказват, смятайки че царят няма да оцелее. След оздравяването си той постепенно избива всички, отказали да се закълнат, включително Владимир Старицки, чието име е споменавано като евентуален негов наследник. Параноичните пристъпи на Иван Грозни се засилват след смъртта на първата му съпруга Анастасия Романовна през 1560 г., за която бил женен 14 години.

През следващите години Иван Грозни се жени още 6 пъти, като в някои случаи бракът трае едва няколко дни. Една от съпругите му (четвъртата - Анна Колтовска) е изпратена в манастир, а за други има съмнения, че са отровени. Последната му жена е погребана жива, с плътно запушена уста и цялата омотана във въжета, тъй като погледнала кокетно, както на Иван му се е сторило, един от придворните боляри.

През 1581 г. Иван Грозни удря бременната си снаха, защото е неприлично облечена и предизвиква помятане. Неговият син и наследник Иван влиза в разгорещен спор с него, в резултат на което Иван Грозни го убива.

Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия през 1933 г. и се превръща във фюрер през 1934 г. До самоубийството му през 1945 г. в края на Втората световна война, неговото управление е белязано с политически терор, расови гонения, мъчения и изтребление на милиони хора, включително масовото унищожаване на около 6 милиона евреи, познато като Холокост. Той става причина за смъртта на близо 50 милиона души, в това число 9 милиона германци.

Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. в своя бункер в обкръжения от съветската армия Берлин заедно със съпругата си Ева Браун.

Сталин е генерален секретар на комунистическата партия в Съветския съюз от 1922 до смъртта си през 1953 г. Под неговото командване настъпва гладът в Украйна (Гладомор). Мнозина считат, че това е резултат от масовото изтребление, наложено от правителствената политика на Сталин. Броят на жертвите от неговия режим варира между 2,5 милиона и 10 милиона човека. Освен това Сталин е дал нареждане да се убие всеки в съветския съюз, който бил считан за държавен враг. Като цяло броят на жертвите от режима на Йосиф Сталин е между 10 милиона и 60 милиона души.