10 добри филма, които бяха пренебрегнати при номинациите за "Оскар"

Гръцкият режисьор Йоргос Лантимос създаде един от най-странните филми за годината, но също така един от най-забавните и изненадващо дълбоки такива. Колин Фарел изпълнява главната роля на човек, живеещ в една мрачна бъдеща версия на човешкото общество. Той отсяда в хотел, където по закон е задължен да си намери романтичен партньор до 45 дни, а ако не го направи, ще бъде трансформиран в животно по негов избор (неговият избор е омар, съответно - "The Lobster"). Една дистопична и изключително оригинална комедия, която разглежда по много интересен начин човешките взаимоотношения. Филмът получи номинация за най-добър оригинален сценарии, но според нас можеше да се бори за филм на годината, а представянето на Фарел определено заслужаваше номинация за главна мъжка роля.

Една мрачна комедия на италианеца Лука Гуаданино, в която всяко от актьорските изпълнения заслужаваше номинация за "Оскар", но така и не получи нито една. И ако сме склонни да се примирим за останалите, то отсъствието на Ралф Файнс в категорията за поддържаща роля е наистина престъпление. Това е поредна негова блестяща роля, която още повече го затвърждава като един от най-добрите актьори на последните две десетилетия - с или без "Оскар".

"Paterson" на Джим Джармуш е от този тип дълбоки и обръщащи внимание на душевността филми, на които Академията почти никога не обръща внимание (най-добрият подобен пример е "Inside Llewyn Davis" на братя Коен). Което е много жалко, защото тук Адам Драйвър прави най-добрата роля в кариерата си до момента, влизайки в кожата на изтерзан поет и шофьор на автобус. Изпълнението му е образец по актьорско майсторство, но не в действие, а в слушане и реакция към действията на всички останали. "Paterson" не е филм за всеки, но тези, които обичат по-дълбокото и интроспективно кино, със сигурност ще го харесат.

Всеки е гледал "Deadpool", така че няма какво толкова да ви обясняваме за величието му. Пред неговата номинация за какъвто и да е "Оскар" имаше много пречки - на Академията не ѝ пука за супергеройски филми, рядко ѝ пука за екшъни и комедии, а визуалните ефекти във филма на Тим Милър не бяха на нивото на номинираните в тази категория (реално единствената по-сериозна, където подобни продукции се класират). Но "Deadpool" имаше достойнства, които го отличават от останалите супергеройски филми и тъкмо те го направиха такъв хит. Безспорно най-силното от тях е блестящото представяне на Раян Рейнолдс в кожата на устатия герой. Отдадеността му към ролята си личи и с просто око, и макар да е ясно, че нямаше да има шанс за успех в конкуренцията на Кейси Афлек от "Manchester by the Sea" и своя адаш Гослинг от "La La Land", то една номинация щеше да е страхотно признание за добрата му работа.

Американецът Джеръми Солние ни представи един от най-грубите трилъри в последните години, направо граничащ с хоръра. Да, ясно е, че хората от Академията никога не са били фенове на този жанр, но "Green Room" определено е един от по-качествените филми на 2016 г. Историята проследява неразумното решение на прохождаща пънк група да проведе концерт в неонацистки бар. В последствие те стават свидетели на убийство и се превръщат в заложници на разбеснелите се скинари и техният лидер, изигран блестящо от сър Патрик Стюарт. "Green Room" е едно безмилостно нападение над нервната система на гледащия и дори и без номинация за "Оскар" е задължителен за всеки, който иска да прекара час и половина изправен на нокти.

Южнокорейското кино може да не е най-популярното у нас, но всеки уважаващ себе си киноман няма как да не е гледал феноменалния "OldBoy". Тъкмо неговия режисьор Парк Чан Вук е отговорен за този еротичен трилър, в който темата за насилственото отмъщение, с която той така умело борави, отново е на дневен ред. Филмът проследява плана на един мошеник да се ожени за богата наследница с душевни проблеми и след това да я изпрати в лудница. Колкото повече напредва с изпълнението му обаче, толкова повече нови пречки се появяват. Кениматографично "The Handmaiden" е истински шедьовър и ще ви потопи до уши в невероятно мрачната си атмосфера.

Режисьорът на "Lethal Weapon" Шейн Блек отново доказа, че е изключителен майстор на филмите за двойка напълно несъответстващи си ченгета. И макар и героите на Ръсел Кроу и Раян Гослинг всъщност да не са точно полицаи, те се впускат в една запленяваща криминална история, разказана по много увлекатален начин и изпълнена до горе с реализъм. Разбирателството между двамата главни герои обаче е нещото, което прави "The Nice Guys" страшно приятен филм. Те се допълват перфектно и са в състояние да се разберат без думи, а само с поглед, но така, че зрителят също да е наясно със случващото се в главите им. Ако си търсите готин филм, който да ви остави с готино настроение накрая (и да ви накара да се чувствате готини!), "The Nice Guys" е най-доброто, което можете да изберете!

Този филм на Даниел Куан беше едно от най-любопитните и оригинални заглавия през последната година. Трудно е да се определи жанрово, но "Swiss Army Man" е от филмите, които ще ви накарат да се чувствате добре след края му (което е странно, с оглед на сюжета) и могат да ви върнат надеждата в киното. И макар да беше ясно, че колкото и добре да се справи Даниел Радклиф, нямаше как да получи номинация за роля, в която е труп, то филмът можеше да се класира поне в категорията за най-добра песен, заради изключително набиващата се в главата "Montage", която е трудно някой да не си тананика цяла вечер, след като е гледал филма. Пък и две номинирани песни от "La La Land"... айде стига вече!

Невероятно въздействащият "Silence" на Мартин Скорсезе се появи съвсем скоро, но все имаше достатъчно време да влезе в битката за "Оскар". И макар да получи една номинация за кинематография, няма как да не ни е яд, че отсъства в категориите за най-добър филм и режисьор. Личи си, че Скорсезе е подготвял този проект цели три десетилетия, защото той е изключително красиво заснет, с перфектно темпо и отлични актьорски изпълнения. Едно вълшебно филмово пътуване, което продължава в главата на зрителя много след като си е тръгнал от киносалона. 

Не е тайна, че хората от Академията обожават добре направените и безупречно изиграни филми, които носят някакво послание със себе си. Затова е огромна изненада, че "Hunt for the Wilderpeople" на новозеландеца Тайка Уайтити беше тотално пренебрегнат при номинациите. Очарователно забавната и изпълнена и енергия комедия разказва за връзката между малък пакостник и неговия вуйчо. 14-годишният Джулиан Денисън, който изпълнява ролята на въпросния малък пакостник, пък прави толкова ярко впечатление, че дори сам по себе си е достатъчна причина да кажем, че филмът е страхотен!