„Стилните“ българе 1

Те са силни. Те са много и са навсякъде. Те са вълната от "стилни" българи, които срещаме по улиците на родината.

Силни са откъм присъствие където и да се намират и определено оказват силно влияние върху ретината на разбирачите. Да, много са и са навсякъде – почти на всеки метър. Водят нормален живот, стъпват гордо по разбитите улици на София, по паветата, по малките и тесни улички на по-малките градове и по алеите на Черноморието, но за тези там може и да си затворим очите за някои неща и само за няколко седмици от годината.

Ежедневието им е цветно, волно и безгрижно (най-вече в тъмната част от денонощието). Може би именно то определя рамката на личността, която без да осъзнават изграждат и след това гордо заявяват: "Не ми пука!".

Без значение как попаднах на този интересен материал, важното е, че авторката провокира вдъхновението ми да коментирам засегнатата тема (за което ѝ благодаря). За какво точно говоря, мисля че добре се досещате, но нека не завоалирам повече нещата, а насоча директно погледа ви върху главно действащите лица.

Градацията на "стилът" започва с момичето със старателно поддържан тупаж в корените на косата, който има квадратен ефект. Същото онова момиче с високите обувки с камъчета и анимъл десен, които са адски готини, но обути в правилното време, а не пробиващи настилките на градския транспорт сутрин или по обяд. И с още няколко отличителни белези, които вадят очите, но тук и вие можете да дадете път на спомените и впечатленията си, събрани от улицата, офиса, ресторанта и клуба.

Мъжът в 20-те, 30-те и 40-те, който всеки свободен миг прекарва във фитнеса, за да може да извая перфектното тяло, с което да впечатли гореописаната. Няма нищо лошо в това, но ако знаеше как поне добре да покрие това перфектно тяло с дрехите си, резултатът наистина щеше да е страхотен, масов и впечатляващ.

Вместо това той нахвърля върху себе си дънки, тениски и ризки с фрапиращо ужасни щампи и бродерии, които от километри говорят за това , че са "маркови". Никога няма да постигне желания стил, докато вярва, че марката е тази, която го определя и която "продава" на пазара на съблазняването. Вижда Armani, Gucci, D&G (ох, по дяволите тази марка я мразя именно от криворазбраната представа на българите за нея) и то ясно му се набиват в очите, защото производителите им от Китай и Турция точно това са целяли, и срещу скромни суми моментално се превръща в Брат Пит, Дейвид Бекъм или Джъстин Тимбърлейк. Всъщност тук изобщо не трябва да намесвам музиката, защото в повечето случаи идеята на този мъж е да се доближи до масово наложения стереотип - "поп фолк мутра". Тези, които слагат "сексуалната" си риза, разкопчана до третото копче от яката надолу, от където се подава някой и друг косъм, пропуснат при епилацията, модерните дънки и тежки аксесоари и прилежно оформят прическата си или въобще не я оформят, защото нямат такава (за по-гангстер ефект). Погрешно разбраната сексуалност, повлияна от някой холивудски мъжкар, за съжаление се проявява и на най-неподходящите места, като най-"добрата" сцена за сега е офиса.

И като стана дума за марки, нека не прехвърлям топката само в полето на силния пол, защото мисленето е абсолютно еднакво както на въпросния мъж, така и на момичето от началото на текста. Armani, Gucci, Versace, Louis Vuitton, D&G са повече от марки - те са надпис с големи букви, който "говори" вместо тях за статуса им.

Същите тези големи модни компании правят какво ли не, за да разпространят по света визията и философията си за стил и да предадат правилно посланието си в реалния свят. Но този мъж и това момиче не го разбират, точно както слушат музиката, но не я чуват, обикалят света, но не го проумяват и общуват с хората, но не ги разбират или поне не искат.

Другата криворазбрана представа на този мъж за стил моментално се свързва с гей обществото. Границата е тънка, но да поддържа нормална, ежедневна хигиена, не го прави гей. Да се облича с внимание към всеки детайл, да носи панталон, закопчана риза или изчистена (без Надписи) тениска и елегантни мокасини или семпли кецове, също не го прави гей. Както и интересът, който трябва да проявява към модата, най-малкото, за да черпи информация и идеи и който не, не го мърда към левия бряг, дори и на милиметър.

Тъжно е и още по-тъжно е, че този мъж не подозира, че може да се справи и по-добре. Като за начало е необходимо само да хвърли по-обстоен поглед на въпросния холивудски мъжкар и да почерпи малко вдъхновение или буквално да копира. Дори тийнейджърите се справят по-добре с външния си вид по простата причина, че имат ясен идол, изучили са го до съвършенство и следват правилата му за стил. Това е основа, която се създава именно в тази възраст и върху която впоследствие е лесно да градиш. Дотук с този мъж, защото дойде време и на третият вид.

Този човек от мъжки пол е направо жив за оплакване. Усеща се от километри, защото ароматът му е разпознаваем и без позволение достига и напада обонянието. При такова силно встъпление не може да не завъртиш поглед и впоследствие да не поискаш никога да не си го правил. Гледката е плачевна – широк къс панталон в зеленикаво-бежов цвят или още по-зле с абсурден десен, с ¾ дължина на крачола, чието почти естествено продължение се явява опънатия чорап, проветряващ се в долната част с помощта на отворените пространства на сандалите или кожените чехли; шарената тениска или онази с името на някой футболист, оставена свободно да се ветрее в долната си част; ризката (или по-скоро ризището) с къс ръкав, която в повечето случаи е изработена от такава материя, че умело успява да подсили зверски приятния парфюм, слял се с телесни аромати; малката черна чантичка, която е верен партньор за всяка делова и не делова среща, и която подобно на малката черна рокля се е превърнала в класически елемент от гардероба му....Задуших се само от изброяване.

И накрая този човек отива на работа. Така облечен.

А колко по-лесно щеше да му бъде да намери един панталон, да го изглади, да го облече в комбинация с добре поддържана риза – с дълъг ръкав, задължително (спокойно, в жегите може да се навива), да обуе семпли кожени обувки (без възражения, защото кожените чехли също спарват крака) и завинаги да забрави, че малката черна чантичка въобще съществува. Документите и безизвестното съдържание на тази чантичка винаги може да се събере в една по-голяма, кожена чанта, която по-велики умове са измислили специално за тази цел. И разбира се, преди да извърши цялата тази процедура, прилежно да почисти и парфюмира тялото си, за да не съсипе ефекта от цялото старание в обличането.

Спирам да пиша, а и не искам. Надявам се, само читателите на Div.bg да са онзи стилен джентълмен и съвременен мъж с модно съзнание, за който говорим през цялото време, а ако не е нека прочете отново редовете, които старателно изписах. Разбира се, тук в div-ата ни редакция не таим лоши чувства към никого, просто имаме ясна позиция в модата и ясна представа за модерния българин.