"Спотлайт" дава пример 0

На 6 януари 2002 година (само няколко месеца след 11-и септември) в "Бостън Глоуб" излиза статия за свещеници, блудстващи с деца. Църквата е знаела през цялото време. До края на годината тамошният кардинал Бърнард Лоу слиза от поста си с извинително обявление (папа Йоан Павел II му дава позиция във Ватикана, която Лоу заема и до ден днешен). Екипът "Спотлайт" печели "Пулицър" през 2003-а за репортажите, разкриващи чудовищната тайна.

Филмът на Том МакКарти проследява месеците работа, които журналистите полагат, за да стигнат до прикритите факти. Марти Байрън (Лиев Шрайбър) е новият редактор на вестника, мълчалив и сдържан, чужденец в затвореното общество на Бостън, който не се притеснява, че възлагайки репортажа на спотлайт екипа, ще си навлече проблеми. Оттам щафетата поема Майкъл Резендис (Марк Ръфало), който е достатъчно енергичен и обсебен от работата си, за да вдъхне сили на уморения Уолтър (Майкъл Кийтън) и колегите му Саша (Рейчъл Макадамс) и Мат (Брайън д’Арси) да продължат с работата, дори когато рискуват да обърнат целия град срещу себе си.

"Спотлайт" е един от най-добрите филми за разследваща журналистика и заслужено е сравняван с великолепни примери като "Цялото президентско войнство" и "Зодиак". Непретенциозността, с която е представена историята, създава погрешното впечатление, че "абе, не е кой знае какво, прилича на телевизионен филм". По този начин основно качество на филма е разтълкувано като минус, в името на някакво неосъзнато желание за високопарност и мелодрама. Филмът се придържа към фактите и да, не е showy, няма десетминутни кадри и иновативна операторска работа, но предвид историята, която разказва, подходът му е съвършен.

Цялото ревю на "Спотлайт" можете да прочетете в Operation Kino.