Боже, как боли. Чак свят ми се зави. Седя безпомощно в глупавия си черен стол, пред глупавия си черен компютър на още по-глупавото си и невзрачно бюро, а вътре в мен напират сълзи, на талази, на вълни. Сподавям ги, едва. Мисълта, че Тодор Колев вече...
Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
