Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Вчера бе прекрасен ден за българския футбол. В 16:30 ч. сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов" бе съборен с контролиран взрив и така бе дадено началото на изключително амбициозен план за обновяване на стадиона на ПФК Левски.
Достъпът в близост до спортното съоръжение бе забранен, което принуди феновете, дошли да наблюдават 5-секундния взрив, да търсят "наблюдателници" по етажите на блоковете в района. Е, бутането, намокрянето (защото за капак в София се лееше напоителен дъжд) и катеренето по етажи си заслужаваше. С лека тъга и надежда за промяна "сините" привърженици изгледаха как козирката над сектор "А" пада за отрицателно време, покривайки целия стадион в непрогледен облак прах. Всички се надяват след пет години, когато този облак се вдигне окончателно, на негово място да се появи стадион-красавец, модерно европейско съоръжение, на което да се случват разгромни победи и триумфални маршове в европейските турнири.
Но дотогава има много време. И по-точно - цели пет години. На различни етапи стадионът ще бъде отварян, но изцяло би трябвало да бъде завършен през 2018 г. Само си представете колко много вода ще изтече за това време. Точно поради тази причина имам известни притеснения относно някои масови "сини" настроения. Тази сутрин Facebook-ът беше залят от сериозно количество левскарски оптимизъм, граничещ с клинична еуфория. Неизбежно се появиха сравнения в бъдеще време как "синята" крепост ще бъде модерна, а "червената" - все в познатото тежко състояние и т.н., и т.н.
Facebook
Разбира се, самият факт, че ПФК Левски направи една изключително голяма и отдавна нужна крачка в своето развитие, е достатъчен да извади отбора много по-напред от вечния съперник ЦСКА. Но ми се струва, че много "сини" привърженици избързват. Избързват в радостта си, избързват с вълнението, правят грешка, която се повтаря твърде често. Радват се на обещания и на собствените си очаквания, още преди да има резултат. Това е много опасно.
Нали разбирате, че за пет години много неща могат да се случат - добри и лоши. Самоубийственият ентусиазъм, с който "сините" фенове вече се заканват на "червените" противници, прилича на бънджи скок с въже, чиято дължина не ти е ясна. Разбираш колко е дълго, чак когато се изпъне. Може да се размажеш, оставяйки кърваво петно, а може и просто да се изкефиш. Шансовете са 50 на 50.
Хората са склонни цял живот да настъпват една и съща мотика - радват се предварително. Често тази радост е попарена най-жестоко.
Не казвам, че зад идеята за нов стадион на ПФК Левски стои огромна измама. Напротив - и аз като всички "сини" фенове се надявам нещата да са наред, да вървят по план и през 2018 г. да гледам мач на изцяло обновен стадион. Но смятам да се радвам след пет години. Не след три, не след една и в никакъв случай не сега. Такива грандиозни начинания винаги крият рискове. Един от тях е тежко разочарование за хората.
Левскари, не бързайте с еуфорията. На всички ни е нужно 5-годишно търпение.
