Горчива чаша сироп и няколко промила повече 2

Костадин Стоянов Маркиньос

Източник: iNews

Ако бях чуждестранен журналист, който отгоре-отгоре преглежда случващото се във футбола на Балканите и в частност у нас, вероятно щях да изпадна в особено изумление. Да, в този регион от време на време се играе някакъв футбол, някакви дербита минават, къде с по-малко инциденти, къде с повече. Но сякаш основното не е в играта с топка. А в играта извън терена.

Когато в България дойде зимната пауза, настъпва една неизбежна скука. Говори се за лагери, спекулира се с трансфери, а журналистите търсят някаква сносна новина, около която да се свърши работа в този постен период. Футболистите обаче, свикнали всяка седмица да са под медийното внимание, сякаш се стремят да поддържат огънчето на интереса, а понякога го разпалват и повече, отколкото със спортните си изяви. Какво се случва в България, когато няма футбол? Ами как какво – скандали, разбира се.

Ако се интересувате от футбол, а и дори да не сте запалянковци, сте чули, че в лагера на ЦСКА се случват доста неприятни неща. Няколко футболисти на "червените" са уличени в употреба на допинг. Костадин Стоянов е с две положителни проби, Тодор Янчев и Румен Трифонов не искат да отварят вторите проби, други двама бяха обявени за чисти, след като "Б" пробите им за забранени вещества бяха отрицателни. След като медиите гръмнаха с неприятната новина за ЦСКА, от щаба на "армейците" излязоха с изявление, че цялата вина е на лекаря на отбора - д-р Крайнов. В началото се заговори за сироп за кашлица, после за заместител на "Витаслим". А всъщност няма особено значение. Впрочем д-р Крайнов беше уволнен светкавично. Той от своя страна побърза да даде и официално обръщение, в което поема цялата вина върху себе си, оневинявайки всички футболисти и хора на ръководните постове.

Така се прави. Когато някой е виновен, ако е човек на място и професионалист, той се изправя, признава си и, ако трябва, си отива с високо вдигната глава. Но какво следва оттук нататък? Първо: всички уличени в употреба на допинг футболисти трябва да получат наказание според закона. Второ: клубът също трябва да поеме вина, защото в задълженията на ръководителите на отбори, освен даването на интервюта и воденето на разговори за трансфери, се пада и горчивата, като сироп за кашлица чаша - отговорността. В случая д-р Крайнов вече не играе, той е уволнен. Но се чудя, ако подобен скандал се случи в някое сериозно първенство и от даден отбор трима играчи официално са уличени в допинг, дали наказание няма да отнесе и самият клуб? Дали клубът ще хвърли вината по всеки друг, но не и по себе си?Wikimedia Commons/Biso

Проблемите у нас обаче не са свързани само с допинг и само с ЦСКА. Предни дни поредният футболист на Левски се изложи сериозно, след като катастрофира с автомобила си, а в последствие се оказа, че е шофирал след употреба на алкохол. Това бе Мариян Огнянов, за когото вероятно помните, че от време на време се сбива в родния си град Лом. Той е и единственият български футболист, който отбеляза гол в Шампионска лига за български отбор. В Левски по принцип имат тренинг по отношение на несъзнателни шофьори от отбора. Само ще изредя имената им без да изпадам в подробности – Божидар Митрев, Гара Дембеле, Лъчезар Балтанов, Юсеф Рабех. Всички те бяха измъквани, бяха "осъждани" по бързата процедура, а някои просто бяха порицавани, размахваше им се заплашително показалец и... толкоз. Не че нещо, но истинска присъда, или поне общественополезен труд би бил една идея по-възпитателен. Може и да съм прекалено консервативна, но вечното "запушване на усти", което се практикува от "сините", просто не върши работа.

Разбира се, подобни изцепки не са запазена марка само за България. В Англия например редовно избухват скандали я за изневяра, я за среднощни гуляи. След скандалите обаче обикновено има сериозно обществено недоволство, отнемане на привилегии (капитанската лента на Джон Тери), някакъв вид порицание. А тук всичко се потулва, пускат се бързи връзки, които измъкват виновника. Той се извинява, обикновено с "официално изявление", публикувано в клубния сайт или във Facebook и, хоп, вината е изкупена.

Просто не става така. Ръководството на ЦСКА няма да оправи ситуацията като уволни лекаря и после пледира за малки или никакви наказания за футболистите си. Играчите на Левски няма да спрат да пият и да шофират, докато поне един от тях не получи съдебно наказание за това, което върши. И изобщо – докато хората се чудят как да се покрият, да минават метър, да се промушват между капките и да остават ненаказани за това, което правят, няма да имаме качествен футбол. Нито качествено общество.