Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
За българския футбол трябва да се говори или добро, или нищо. Защото той официално умря. Лудогорец, ЦСКА, Локомотив Пловдив и Левски плюха на всичко, което изговориха през последната една година. И за пореден път доказаха, че, който много приказва, обикновено в ла*на нагазва.
Всъщност, ако трябва да съм коректна, Лудогорец и Локомотив Пловдив не се изложиха на европейската футболна сцена тази година. Разградчани изтеглиха най-тежкия жребий и достойно изиграха двата си мача срещу Динамо Загреб. Българският тим дебютира в европейските клубни турнири и само липсата на опит и късмет (и отчасти ролята на кофти съдия) попречиха на момчетата на Ивайло Петев да преминат в следващия кръг.
Пловдивчани пък в първия мач направиха зрелищно 4:4 като домакини срещу холандския Витес. Дни преди реванша клубът бе изоставен от собственика си Константин Динев, което неминуемо се отрази на отбора. В реванша "смърфовете" отстъпиха с 1:3.
Така наречените "грандове" ЦСКА и Левски обаче откровено се посрамиха в Европа. След множество високопарни приказки, мечти за големи пари и закани, софийските тимове се сгромолясаха с такава мощ, че още дълго ще кънти тътенът от грозното им падане. "Армейците" играха срещу анонимен словенски отбор със смешното име Мура и 7-годишна история. СЕДЕМ. Първолаците от Словения спокойно удържаха на всички опити на "червените" и ги наказаха с гол на чужд терен. ЦСКА не показа ни най-малко класата, за която претендира, а феновете на тима с право искат кардинални промени, както в собствеността на клуба, така и в редиците на отбора.
Непрестанните драми в тима от Борисовата градина, неразбориите около играчи, споровете между ръководители – всичко това лекичко нашепваше, че нищо не е наред. Че този отбор адски силно се клати и ако успее да се задържи стабилен, ще е някакво чудо. Е, не успя. Но кой ли вече вярва в чудеса.
Левски, който игра най-късно своя мач, излезе в Босна със самочувствието на единствения роден тим, който в първия си европейски мач за тази година победи своя съперник. Сякаш всички бяха забравили, че в срещата преди седмица срещу тима на Сараево "сините" не показаха никакви качества, заради които да са с вирнати брадички. В реванша така нареченият "нов Левски" бе съкрушен с два гола само за две минути – 12-та и 14-та. Неадекватната защита изглеждаше като отбор от аматьорска футболна лига. "Сините" върнаха едно попадение от дузпа, но в крайна сметка отстъпиха с 3:1 и позорно напуснаха европейските турнири.
Цялата кампания на клуба за обновяване на политиката, бомбастични трансфери и нова посока на развитие само за 90 минути придоби изключително нелепи измерения. Толкова нелепи, че привържениците на Левски вече се чудят как тоя отбор ще прокопса в А група. И с право.
Трагедията на българския футбол тази седмица стигна окончателното дъно. Знаци, че това ще се случи, има от няколко години. Феновете ги виждаха и предусещаха краха, но не и футболните хора. Те се правеха, че проблеми не съществуват. Опитваха се да замазват положението с красиви думи, обещания и прехвалени трансфери. Даваха изявления, в които убеждаваха привържениците, че мачове не се купуват, че съдиите не са корумпирани и че родният футбол върви нагоре. Е, видя се – не върви, а лази. И не е към прогрес, а към клинична смърт.
Тоталната безидейност и некадърност на клубно ниво неминуемо ще се отрази и на националния отбор, където отдавна във въздуха се носи смрад на мърша. Не е случайно, че преди време писах за проблемите в БФС и факта, че рибата се вмирисва откъм главата. Българският футбол е в такава тежка агония, че най-добре е някой да му отсече главата, за да не се мъчи.
Изводът от първото и последно участие в европейските турнири, за този сезон, на Лудогорец, Локомотив Пловдив, ЦСКА и Левски е, че отборите са еднодневки в Европа. Хвърлят се в надпреварата, за да умрат "геройски" още в самото начало. А така успехи не се постигат. Постига се единствено следното – един ден в Европа, цял живот с Родопа.
Имам една молба. Повече нито един футболен специалист, анализатор, журналист, треньор, футболист, пресаташе, чистач на съблекалните или какъвто и да е човек никога да не казва, че "в Европа вече няма слаби отбори". Има и това са българските.
