Реквиемът винаги е бил моето любимо музикално изпълнение. Не, не говоря за панихидата на нЕкой свършен тип, а спонтанната музика преди края на онова, за което някой е решил да си заложи живота. Всички ще я чуем... или не.
Здравей,
Дълго време се питах дали да ти говоря първо за реквиема или за промяната. И после реших, че смъртта е преди промяната или след... сам разбираш, колко е сложен казуса! Нека почнем от смъртта – просто е по-лесно.
Случка едно:
Срещаш любов!
Случка две:
Започваш да обичаш!
Случка три:
Заслужаваш я!
Случка четири:
Тя те обича!
Случка пет:
Рутина!
Случка шест:
Искаш повече!
Не я обичаш повече!
Случка седем:
Страх те е...
Случка осем:
Оставаш сам.
....
Реквием:
Смъртта на егото идва тогава, когато изгубиш и най-малката идея защо си предпочел биричката с Насето от Люлин, "дето" не сте се виждали от 100 години пред плътта (или обратното).
Реквием:
Човек винаги обича повече себе си, отколкото другите – освен тези, в чийто очи може да се огледа (майките с деца са с предимство).
Реквием:
Не си длъжен.
Реквием:
Поправи това, за което си смятал, че не си длъжен!
Реквием:
Промени всичко, за което си твърдял, че нямаш избор!
Реквием:
Промени едно нещо и ще промениш всичко!
Реквием:
Извини се!
Реквием:
Чуй го...
И другите ще го направят...
Реквием за едно всичко....