Личният живот на децата

20.02.2012, 19:59

   
 
Личният живот на децата
Източник: flickr.com

Като родители понякога ни е много трудно да разберем, че децата имат личен живот. Най-вероятно защото за нас те винаги си остават нашите деца и никога не се учим да ги възприемаме като отделни от нас индивиди, които си имат съвсем отделен живот и нужда да бъдат насаме със себе си.

Всеки човек, дори ненавършил пълнолетие, има своите тайни от родителите си, които не е задължително да бъдат лоши тайни, а просто лични неща, които не желае да споделя с майка си или баща си.

Не казваме, че трябва да позволявате всичко на децата си, че не трябва да обръщате внимание на навиците им или на поведението им онлайн. Напротив, трябва. За да ги предпазите, за тяхно и за ваше добро. Но има моменти, в които е добре да се съобразявате с желания и правата на децата си.

Като казахме права, това е първото, с което трябва да започнем. Наред със задълженията, които им поставяме, трябва да изтъкнем какви са правата им. Да кажем, че имате дъщеря на 16 години. Дали да ѝ позволявате да се разхожда по цяла нощ където и с който иска – едва ли. Но да правите световен проблем за това, че е говорила с нейна приятелка 20 минути по телефона, също не е логично. Всеки родител решава какво е добре и какво не за възпитанието на децата му. Все пак има някои моменти, в които вмешателството на родителите в живота на децата може много да ги нарани или отблъсне, до такава степен, че да се разкъса връзката между тях. Някои от тези моменти са, когато:

Влизате в стаята на детето си без сигнал

Вярно, това започва да прави впечатление на децата, когато поотраснат, но на някои и по-рано. Истината е, че щом детето ви е достатъчно голямо да спи в отделна стая и има отделна стая, по-добре е да уважавате това негово лично пространство. Да не нахълтвате вътре без да почукате на вратата или да извикате името му. Да не влизате в стаята и да ровите из вещите му. Понякога това е трудна задача, особено когато имате подозрения, че той или тя крие нещо там. Нещо като марихуана например. Ако имате подобни съмнения, първо говорете с децата си, преди да се втурнете като детектив на обиск.

Говорите за детето си като за своя собственост

Нали знаете онези изказвания от сорта на "Нашият Мирко не обича баница" или "Ние ще кандидатстваме в еди-коя-си гимназия". Кои сте вие? Синът ви или дъщеря ви ще кандидатстват, ще учат и т.н., а не вие заедно с тях. Особено много можете да ги разгневите ако пред другите хора казвате какво харесва детето ви и какво не, а вие лично не сте го питали за тези неща от доста време.

Грубо прекъсване на комуникациите

Изведнъж решавате, че дъщеря ви не трябва да се среща със съседа. Не знаете защо, изтъквате причината "Това момче просто не ми харесва". Може и да е така, може и да имате право, може и младежът да не е свестен, но трябва да дадете по-основателна причина на дъщеря си, ако искате тя наистина да ви послуша, а не да тръгне да се спуска с въже през прозореца, за да се види с въпросния младеж.

Или затваряте телефона на детето си, докато то говори по него. Може би е надвишил лимита от 30 минути и разговорът ще натовари сметката, която вие плащате, но по-добре му дайте ясен знак, че трябва да приключва, отколкото да издърпате телефона от ръцете му у да прекъснете връзката.

Същото важи и за компютъра. Ако видите, че детето ви прекалява с онлайн комуникациите, обяснете му, ако трябва няколко пъти, че няма да толерирате подобно поведение. Но доста поговорете преди да издърпате щепсела от контакта или да предприемете по-сериозни действия.

Неловкото при всички тези ситуации е, че посредством тези си действия, вие втълпявате на децата си, че те са зависими от вас по всички параграфи и нямат право на лично пространство и на личен живот и най-вече, че те са ваша собственост. А ако това е така, не им се сърдете, че още след завършването на основно или средно образование, искат да избягат далече от вас и дават мило и драго да живеят отделно.

 

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
КОМЕНТАРИ 11
Подреди по: Най-нови | Най-стари

от Димитър Нагел | 22.02.2012 | 13:13
11 Отговор на коментар #8 от Dobri Jotev : Който не умее, ще се научи. Все пак всички сме минали по този път и знаем колко са чувствителни подрастващите.
от Milo Rad | 22.02.2012 | 13:10
10 Отговор на коментар #9 от Steffi To : Вие ги умеете повече тези неща. Особено подслушването и четенето на SMS-ите.
от Steffi To | 22.02.2012 | 13:09
9 Когато детето порасне и започне да води свой собствен живот, повечето бащи някак си абдикират и избягват да се месят и да дават акъл, като оставят това задължение на майката.
от Dobri Jotev | 22.02.2012 | 13:06
8 Отговор на коментар #2 от Kostadin Nikolov : И според мен е вярно. Но всичко опира до способността да разговаряш. На някои просто това не отдава.
от Mitko Peev | 22.02.2012 | 13:04
7 Не съм чувал някой баща да се държи по толкова селски начин с децата си и много жалко ако има такива.
от Marya Rossa | 22.02.2012 | 13:01
6 Отговор на коментар #1 от kalina manolova : Е, всеки има нужда от лично пространство. Дори и домшният любимец. Но децата все пак се нуждаят от напътствия и леки вмешателства.
от Slavi Peshev | 22.02.2012 | 13:00
5 Ако говорим за 16-годишни - това изобщо но са деца, а диви, необуздани и тресящи се от хормони тийнейджъри и ако се обърнеш към тях с термина "деца" ще те изядат с парцалите.
от tatqna ivancheva | 21.02.2012 | 16:45
4 всеки има право на лично пространство-деца,родители,колеги....
от cvetan nikolaev | 21.02.2012 | 11:19
3 не трябва да ги обсебваме,трябва да си имат свое лично пространство
от Kostadin Nikolov | 21.02.2012 | 11:00
2 всичко написано е вярно според мен
от kalina manolova | 21.02.2012 | 10:35
1 така е,децата са си отделни бойни единици и имат право на лично пространство
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta