Децата са толкова крехки, че понякога реакциите им ни се струват направо нелогични. Знаете, че някакви съвсем дребни неща са в състояние да ги докарат до луда еуфория. Същото важи и за случките, които предизвикват у тях огромни тежки сълзи, въргаляне по земята и отривисто тръшкане, все едно преживяват най-тежкия момент в своето съществуване. Но когато разберете в какво точно се корени драмата им, най-много да ви напуши искрен смях. Ето ви няколко примера...
Казах му, че не му трябва слънцезащитен крем, когато вали
Не му позволих да си избърше лицето в тениската ми
В магазина сме
Казах му, че не може да излезе да тича с тампона
Не ѝ позволих да ми избърше дупето
Помолих го да не хвърля паста по земята
Не искаше да позволи на момиченцето и то да си вкара крака като него
Не можеше да хване перилата и кутията със зърнена закуска с една и съща ръка
Срещна се с папа Франциск
Не му позволих да ми донесе бира
Позволихме му да влезе в истинска пожарникарска кола
Изяде всичките си любими буквички
Майка му си взима вана без него
Искаше да ми се обади за деня на майката
Не можеше да достигне топката
Казахме му, че не може да яде повече бекон
Брат му го държи за грешната ръка
В Остин няма планини, които да катери
Не му позволих да отиде на училище с метлата
Не му позволих да яде още мръсотия
Пуснах водата, преди той да погледне