Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Ако си мислите, че мъжете са безчувствени същества, жестоко, ама жестоко се лъжете, да знаете. Само преди няколко дни тази теория беше разбита на пух и прах, след като потребител в Reddit зададе следния въпрос: "Уважаеми женени мъже: в кой момент усетихте, че това е жената, за която искате да се ожените?". Неочаквано купища мъже започват да откровеничат, а за вас подбрахме най-приятните истории:
1. Излизахме от 3-4 месеца. Държахме се за ръце и излизахме от някакъв магазин. Когато стигнахме бордюра на тротоара, без да прекъсваме крачка, двамата скочихме едновременно. Аз скачах от бордюрите от години. А сега го правя заедно с дъщеря ми. Ако все още пазиш детското у себе си, трябва да намериш някого като теб.
2. Когато заживяхме заедно и разопаковахме книгите, в един момент отстъпих назад, когато вече бяхме готови, и видях, че ни се дублират любимите ни книги. Точно тогава си помислих, че това е жената за мен.
3. Бяхме голяма група и отидохме на кино. Филмът беше тъп, но имаше само още един човек от компанията, който се смееше на моментите, на които се смеех аз. Разбрах коя е. Излязохме. Продължихме да се смеем на всичко тъпо в живота. Женени сме от почти 25 години. И все още се смеем на странни неща.
4. Жената, която вече ми е съпруга, свири на китара и ми пя "Hey Jude" на The Beatles на дивана у тях. Това беше на третия ден от началото на връзката ни. Тя има ужасяваща сценична треска, но в онзи момент знаех, че искам да се оженя за нея. Шест години по-късно имаме прекрасен син на име Джуд. Заедно се борим срещу света.
5. За около година бях отседнал в Денвър. Шест години преди това бях в непрекъснато движение. От почти бездомен успях да започна добра IT работа. Съседката ми беше едно момиче, с което се разбирахме чудесно. Можех да прескачам от моя на нейния балкон. Вечер си говорехме с часове. В един момент обаче усетих, че не мога да стоя повече на едно място. Пътят ме зовеше. Опаковах багажа, натоварих го и отидох да се сбогувам.
Тя ми каза, че трябва да остана. Ако си тръгна, ще загърбя нещо хубаво. Това ми разби сърцето, но знаех, че не съм създаден да живея в един град цял живот. В очите ѝ имаше сълзи, когато си отивах. След около шест часа усетих, че трябва да отбия. Слънцето залязваше, червеното небе беше безкрайно. Все едно Вселената ми показваше сърцето на онова момиче, молейки ме да го приема. В този момент се почувствах адски самотен.
Можех да имам целия свят или да имам нея. Обърнах колата и на сутринта я помолих да се омъжи за мен.
Не мога да кажа, че съжалявам. Дори и да съм имал мигове на колебания, поглеждам сина ми. Обичам го от деня, в който се роди преди 13 години. Бракът ни приключи и не беше от най-щастливите. И до днес обаче съм щастлив, че тогава обърнах колата.
6. Моментът, в който се целунахме за първи път. Не беше нищо особено. Просто я целунах по врата. Бяхме на работа и всъщност дори не излизахме заедно. Само си бяхме говорили няколко пъти. В един момент се наведох и я целунах по врата. Начинът, по който усетих кожата ѝ по устните ми направо ми спря дъха. А след това смехът и усмивката ѝ ме довършиха. В този момент единственото нещо, което знаех със сигурност, бе, че исках да чувам този смях до края на живота си.
7. Бях в спалнята и се приготвях да излизам някъде. В един момент чух жена ми (тогава още приятелката ми) да казва: "Така ти се пада като се е*аваш с Индиана Джоунс, тъпако!". Помолих я да се омъжи за мен след няколко дни.
8. Преди официално да познавам жена си, тя беше опекла курабийки за общ наш приятел, с когото свирехме в една банда. Отхапах си една хапка и казах: "Ще се оженя за тази жена." Официално се запознахме след шест месеца и две години по-късно се оженихме.
9. Баща ми почина и заминах за погребението му. Пътувах 5 часа. Вечерта преди церемонията стоях сам в хотелската си стая. Приятелката ми ми се обади да ме пита как съм. Аз ѝ казах, че съм добре, въпреки че се разкъсвах отвътре, защото баща ми беше най-близкият ми човек. Говорихме още малко и после затворихме. Не можех да заспя и към 4 часа сутринта някой почука на вратата. В началото се изплаших защото кой, по дяволите, може да е по това време. Погледнах и моментално се разплаках. Приятелката ми беше карала 5 часа през нощта, за да дойде при мен, защото знаеше, че съм зле.
