Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Когато става дума за спорт, трудно хората могат да бъдат безпристрастни. То и не се очаква от тях да са такива, освен ако не са съдии. Когато пък нещата опрат до футбола, страстите се разгорещяват още повече и тогава се правят чудеса от храброст. Истинските фенове на отборите подкрепят любимците си винаги, независимо от резултатите, които постигат. А истински качествените футболисти се стараят до последния съдийски сигнал, окрилени от фенската любов.
Тези думи може и да важат по принцип. От известно време обаче не отговарят на ситуацията около Левски София. Вчера "сините" допуснаха загуба от Лудогорец - трета поредна в шампионата, не отбелязаха гол в трети пореден мач, но най-лошото е, че показаха слабост и бездушност, абсолютно нетипична и недопустима за отбор, който иска да бъде господар в българското първенство и значим фактор в европейските турнири.
Неразбориите в щаба на Левски не са от вчера или от днес, но става все по-ясно, че проблемите са генерални. Репликата, че "някои хора не знаят защо носят синята фанелка" вече не носи смисъла, с който всеки иска да я натовари. Тя се използва като оправдание и едновременно с това обвинение към футболистите. Знаете ли, имам си една теория, че когато един филм е тъп, в повечето случаи е виновен режисьорът, който казва кое се е получило и кое – не. Дори и да има слаби актьори, ако филмът е силен, зрителите ще преглътнат слабите места и ще продължат да гледат продукцията.
BulphotoСъщото е и с футбола. Ако
треньорът е слаб, отборът също се скапва. Ако обаче треньорското място заема кадърен специалист, то и футболистите ще подобрят представянето си. Поне малко. От "златните" съвременни години на
Левски, когато тимът се превърна в първият български отбор, влязъл в групите на Шампионска лига (засега и единствен) и стигна до ¼ финал за Купата на УЕФА, остана само спомен. От 2008 г. насам
"сините" смениха седем и половина треньори – Велислав Вуцов, Емил Велев, Ратко Достанич, Антони Здравков, Ясен Петров, Георги Иванов, Николай Костов и отново Гонзо. Някои от тях бяха освобождавани
съвсем резонно, а други – без видими причини.
Всяко действие обаче се отразяваше на отбора, на настроението, на самочувствието. Много фенове спряха да ходят по стадионите, почувствали се предадени и разочаровани. През последните години Левски не успя да направи нищо положително, нищо градивно, което да доведе до положителни резултати. Единственият светъл лъч се появи през сезон 2010/2011, когато на Герена стъпи Гара Дембеле и тотално шашардиса футбола в България. Да, но един Гара шампион не прави и Левски не взе нищо, въпреки че притежаваше най-добрия нападател в шампионата.
Бавно и полека стигаме до наши дни. Треньорът отново е Гонзо. Сега той е приел ролята на страдалец, който да поеме отбора в момент, в който никой друг не иска. Да, но въпреки стабилната си "синя" визитка като футболист на Левски, Гонзо буксува като треньор. И не виждам защо е толкова страшно да се изрече подобно нещо. Да, той е "синя" легенда, вкарвал е голове, печелил е титли. И това няма кой да го отрече. Но старата слава затова е стара, защото често не работи в сегашния момент.
Едновременно с преобладаващо слабата игра, загубите и треньорските рокади обаче феновете на Левски започнаха да стават постоянна величина. Постепенно организацията на привържениците и най-вече на хората в Сектор Б стана по-стабилна от тази на самия футболен клуб. С подкрепа въпреки резултатите, "сините" привърженици крещят за това, че Левски не е отбор на определен човек, а емоция и страст, която остава за цял живот. И който и да поема управлението, независимо на какво ниво, трябва да има предвид, че без привържениците нищо няма да се получи.
Може ли да има безпристрастни хора във футбола? Моят отговор е, че не може. Защото, ако не си краен в желанието си да побеждаваш и да се бориш, то много трудно ще постигнеш каквото и да било. И може би дойде моментът, в който футболистите и ръководството на Левски трябва да се огледат. Новите камери, които бяха поставени пред Сектор Б, с евентуалната цел да следят за поведението на най-верните "сини" привърженици, може спокойно да бъдат обърнати към терена. Така може би онези, които имат вина за слабата игра на Левски през този сезон, ще могат да се погледнат отстрани - от гледната точка на феновете. Тези фенове, които вече се научиха, че с половин желание нищо не се получава. Нито добра игра, нито спечелени мачове, а най-малко титли и купи.
