Праисторическите гори на Антарктика 0

На връщане от Южния полюс през 1912 г. Робърт Фалкон Скот и неговият екип откриха деликатните линии на листата на растенията, притиснати в твърда скала на Антарктида. Те бяха "красиво образувани" фосили, писа Скот. Въпреки умората на изследователите и намаляващите провизии, те събрали проби, доказателство, че ледената обширност около тях някога е била далеч по-зелена. Когато телата им били открити месеци по-късно, също така били намерени вкаменените листа на Glossopteris indica , едно праисторическо дърво, което вече не съществува, заедно със запазеното дърво от иглолист.

Извадките са едни от най-ранните доказателства, че замръзналият континент някога е бил покрит с буйни високи, процъфтяващи гори. Те датират от времето на Перм, преди повече от 250 милиона години, когато планетата била по-топла от сега. Макар че земята, която щяла да се превърне в Антарктика, била част от супер континента Гондвана, тя все още се намирала в едни и същи крайни ширини, където дългите дни насветлина били последвани от месеци мрак. При тези условия една гора се разраства и преди да изчезне, оставя някои от най-добре запазените доказателства за праисторически растителен живот. Чрез търсенето на останките на горите в Антарктика днес учените се опитват да открият света, който прилича на всички тези години, точно преди едно от най-драматичните изчезвания на Земята да унищожи повечето от видовете, живеещи на планетата.

Тъй като в Южна Америка, Африка, Индия и Австралия са открити вкаменелости от листа Glossopteris , те са предоставили ключови доказателства, че континентите някога са били свързани като Гондвана - идея, която е била нова теория по онова време. Днес, когато изследователите отиват на изкопаеми лов в Антарктика, Glossopteris листа са сред най-често срещаните находки.

"Ако прекарате три или четири часа на един обект и непрекъснато извличате материали, това обикновено е един и същ вид растение", казва Рудолф Сербет, мениджърът на колекцията в палеоботани в Университета в Канзас. В повечето от обектите, които посещават Сърбет и колегите му, като част от изследователска безвъзмездна помощ от Националната научна фондация, ръководена от университетския професор Едит Тейлър, те имат само няколко часа да вземат проби и да се съберат, по време на което вероятно ще бъде единственото им посещение този конкретен обект. "Шансът да се върнеш там отново е доста малък", казва Сербет. Само когато започнат да намират нещо ново сред обикновените части от растения, които никой не е виждал досега - те се връщат за по-обстойна работа

Понякога изследователите намират полета от праисторически пънове, вкаменени в минерали, със запазени вътрешни структури. "Един ден се изкачих над този пясъчник и там открих голямо черно дърво," казва Ерик Гулбрансън, асистент в Университета в Уисконсин-Милуоки, който е участвал в събирателни експедиции. "Погледнах отдясно и имаше още един дървен пън, запазен, който беше запазен." После вижда друг пън, който изглеждал изгнил в центъра му и още няколко около него.

Дърветата в тези антарктически гори нарствали до височина 100 фута, а съблото им можело да достигне диаметър три фута. Сега учените смятат, че вечнозелените дървета били смесени с широколистни и земята била  покрита с по-нисък балдахин от папрати и храстови растения. В известен смисъл биха изглеждали като умерени гори навсякъде по света, но с доста по-невероятни. "Когато се огледате, няма да разпознаете никое от растенията, които растат в тази гора", казва Сербет. - Почти всички вече изчезнали.

Перм не е единственият период, когато Антарктида е покрита със зеленина. Преди 53 милиона години тази част на света е била покрита с палмови дървета , а учените са открили и мумифицираните останки от мъхове и други растения от преди 14 милиона години. Но забравената гора преди 250 милиона години се откроява, отчасти, поради начина, по който тя изчезна.

Никой не знае точно какво причинява масовото изчезване, което слага край Пермския период, но това е свързано с драматично увеличение на въглеродния диоксид в земната атмосфера. Растенията, които живелиа на Антарктида, се се били приспособили към трудни условия - месеци на тъмнина, без енергията на слънцето - но все още били уязвими от промяната в климата на Земята. Разбирането на реакцията към тези условия на древните растения може да ни помогне да разберем как днешните растения ще реагират на повторената поява на подобна атмосфера.

Дори и със съзнанието, че планетата е преминала през големи промени в далечното минало, е необходимо да се прояви въображение, за да се опише полярният пейзаж тогава - гостоприемен, покрит с гора. Една гора на Южния полюс ще има трансформативен ефект върху температурите и атмосферните условия по света, но можем да си представим състоянието на останалата част от света, в което това е възможно: различни видове, морски нива, валежи, сезони - с или без нас. Започваме да виждаме полярния поход на растителни видове и в двете полукълба дори и сега, доказателство, че залесеното минало на Антарктика може да бъде прозорец към бъдещето.