Къде са ми ключовете?

09.11.2011, 14:03

   
 
Къде са ми ключовете?

Рано сутрин, ставам - душ, зъби, кафе - свеж като скреж! Закопчавам ризата мятам якето и посягам към вратата, за да направя първата крачка към офиса и... греда - заключено е. Започвам да се опипвам (не интимно) джобовете на якето, на дънките, на дънките от вчера, на другото яке, на сакото - нищо. Влизам в кухнята - масата, шкафчетата, хладилника, телевизора - нищо. Спалнята, всекидневната - под компютъра, над компютъра, под всяко мъжко списание със слепнали корици - няма никой. В крайна сметка ключовете са закачени чинно на гвоздейче до вратата - плясвам се с длан по челото и препускам към паркинга. Стигам до колата и БАМ! втора греда. Какво става с тея ключове бе... ?

Няма себеуважаващ сe мъж, който никога да не е попадал в една от двете ситуации. "Къде са ми ключовете?" е един от въпросите, които ние задаваме или си задаваме най-често, през съзнателния си живот. В повечето случаи, както можете да се досетите вариантите са два:

"Жена, къде са ключовете от вкъщи, че не мога да изляза до магазина за бира!"

"Жена, къде са ключовете от колата, че ми наду главата и искам да се махна!"

Или без жената. Просто всеки е попадал в ситуация на 20 или повече минутно търсене, ровичкане, ядосване за това, че тъпите ключове за апартамента/колата са се затрили, разбира се, самички. Аз нямам нищо общо. Как са попаднали под масата си е тяхна работа, аз там ходя само петък или събота след един определен час и след едно определено количество бира.

Напоследък, да забравя къде съм си оставил ключовете, се случва рядко. Или по-скоро се случва винаги, но изглежда съм изградил навик да оставям връзката на няколко конкретни места, където ги намирам почти всеки път. Ако не са на масата в кухнята, то са на етажерката за книги или на бюрото в дневната, или в мрежестото джобче на раницата ми или още си седят в левия джоб на дънките ми. Проблемът е обаче, че има дни, в които този навик ми изневерява и ключовете ми се оказват на някакви странни места, като в хладилника например (това е лъжа, но щеше да е много забавно) или в един кутия за обувки (този случай е истински).

Вероятно, една по-организирана система за позициониране на ключовете, след като се прибере човек у дома, би помогнала на човечеството все по-рядко да изпада в положение "изгубени ключове". За целта се разрових из интернетО, за да намеря най-често употребяваните техники за борба с феномена "Къде са ми ключовете?".

Най-предлаганото решение, очаквано, е и най-класическото и най-елементарното - с гвоздейче или кукичка точно до вратата. По този начин имате възможността да закачите ключовете си на съответното "съоръжение" веднага, след като сте прекрачили прага на дома си, в който момент връзката все още трябва да е в ръцете ви.

Разбира се, мнозина предлагат това решение да се съчетае с напомнящи бележки или по-скоро лепенки - една на хладилника, една в банята, една точно на вратата и една някъде на бюрото, като на всяка е написано с ярък маркер "КЛЮЧОВЕ". Така, ако все пак пропуснете да закачите ключодържателя си на кукичката веднага след като влезете у дома, ще получите напомняне във всяка следващата стая, в която влезете. Тоест подбирайте местата, на които слагате бележки, по следния начин - замислете се в коя стая влизате първо, след като си събуете обувките, ако ги събувате въобще, и сложете стикерче там и така в трите най-популярни дестинации в дома ви. Или, ако сте като мен, направо навсякъде. Така, когато видите надписа, и се сетите, че сте забравили да закачите ключовете си, които най-вероятно още са в джоба ви, би трябвало веднага да поправите грешката си. Проблем може да възникне ако вече сте захвърлили връзката някъде в хаоса от вещи и мебели.

Никога не оставяйте ключовете си на някоя от масите или на барплота в дома си. Рискувате някой да ги премести или да попаднат в миш-маша от други предмети, които така или иначе принадлежат към тези локации по презумпция - чинии, тенджери, бутилки, солници, вестници и т.н.

Опитайте се всеки път да поставяте ключовете си на едно и също място (ей това е адски трудно, вЕрвайте ми), но, според блогърите и експертите по "ключология" (няма такава дума измислих си я, да не си помислите, че има) в интернет, е възможно. Най-лесно било, ако поставите специално панерче за ключове, обикновено боядисано в ярък цвят (розАво!), което винаги да привлича вниманието ви. Така панерчето ще ви хипнотизира с ярката си окраска всеки път и вие послушно ще поставяте ключовете си в него, ако до тогава не сте ги загубили. Аз лично бих сложил такова панерче във всяка стая, че ако е само едно, шансът за провал на стратегията е доста висок. Даже може да са различни цветовете, да има шаренко.

Друг популярен начин, за откриване на загубени ключове в домашната безредица, е да си вземете един от онези ключодържатели, които започват да писукат бясно всеки път, когато подсвирнете с уста. Единствения проблем е, че ако някой у дома хърка може да активира писукането през нощта и да не ви остави да спите. Също така съществува рискът, батерията на това ключодържателче да падне и дори да изсвирукате цялата Лунна соната, пак да не си намерите ключовете.

Скромното ми проучване показа, че има и други методи, които да ви помогнат да се справите с този цивилизационен феномен. Например, можете да оставите копие от ключовете си на някой приятел, който живее наблизо и той да ви помогне да излезете от дома си или да подкарате колата, ако вие не можете да намерите собствения си комплект. Разбира се това трябва да е приятел или съсед, на когото имате пълно доверие. Аз на моите приятели трудно ще им се доверя с ключовете, защото рискът да нахлуят у дома и да ми изпият бирата и да ми изядат кюфтета е повече от реален.

Друг вариант е да държите копие на всичките си ключове на едно конкретно място в дома си и да прибягвате към този спасителен пояс само при крайна необходимост. Не ми е ясно обаче, ако изгубим и тази връзка с ключета, какво правим, освен да пляскаме с ръце, разбира се.

Очевидно решението на проблема е доста комплексно и изисква високо ниво на самодисциплина и концентрация, което може би може да постигнат само черните нинджи или монасите от манастира Шаолин, защото аз с цялата си концентрация и тренинг тази сутрин пак се лутах 27 минути, докато установя, че ключовете за колата са всъщност под възглавницата ми. Очевидно съм ги хвърлил там, докато съм изпразвал джобовете на дънките си от вчера (и да, сменям дрехите, с които ходя на работа... веднъж месечно).

Ако някои от вас има по-кадърно и по-работещо решение, от предложените тук, и то не изисква седем години военна служба и докторска степен, то моля да сподели. Наградата е усмивка по радиото и благодарността на едно цяло общество от DIVаци!

   
 
ЕТИКЕТИ
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
КОМЕНТАРИ 2
Подреди по: Най-нови | Най-стари

от Не е посочен | 10.11.2011 | 13:27
2 Да си седят в джоба на якето, а якето на закачалката е най-лесно. Лятото - хм, поради липса на яке - ключовете на закачалката. А аз ги мятам на полицата в коридора и (почти) винаги са там.
от Не е посочен | 10.11.2011 | 13:25
1 Хмм ... доста приятна тема за размисъл. Аз например много рядко имам такива проблеми , защото трудно може връзката ми с ключове да ми избегне от поглед.А то да беше връзка ,ама то си е половин килограмов "кютук" ,намиращ се обикновенно на едно и също място - задния ляв джоб.Да , много убива , когато седиш на стола обаче знаеш къде със сигурност са ти ключовете :) Другото което е ,че при излизане от заведение или някакво друго място , с едно леко потупване на джоба разбирам ,че всичко си е на място. Е, въпреки това имам една голяма ,червена лента на връзката , която сигнално ми привлича погледа всеки път , когато дънките не са на мен :)
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ