"Лудия Макс: Пътят на яростта" - кинематографичен оазис в бясно темпо 0

Първо искам да ви предупредя, че това не е типичното за Операцията ревю, в което кънтоподобни, (уж) ерудирани, пишман словоблюдци сладко развиват теориите си що е то качествено кино и анализират доколко то е намерило почва на страниците на този виртуален бордей.

Това е по-скоро предупреждение. Словесен шамар с опакото на ръката, чиято цел е да ви приземи, да изтрие самодоволното ви снобарско изражение от лицата и да ви подготви за канонадата от аудио-визуални ъперкъти, които ви предстоят в рамките на два изпълнени с тестостерон часа.

Приемете този текст по-скоро като кратък курс по оцеляване в условията на един постапокалиптичен свят, плод на извратеното въображение на самия баща на жанра. Свят, който ще напълни дробовете ви с прах и сърцето ви с адреналин и ще ви накара да забравите всичките си жалки битови проблеми, съпътстващи ежедневието ви до този момент, и да мислите за едно-единствено нещо, за което си струва – оцеляването.

Приемете този текст и като своеобразна "Инструкция за експлоатация", която трябва да върви с билета за "Лудия Макс: Пътят на яростта", чиято цел е да ви предупреди за последствията, които ще ви причини този брутален аудио-визуален краш тест и психически да ви подготви за събитие, променящо представите ви за забавление за години напред.

Първо – простете се с всякаква мисъл в главата си, запратете я със сила в най-затънтеното кътче на съзнанието си и се доверете единствено на сетивата си. Оставете инстинктите сами да определят вашите реакции и е възможно да преживеете първоначалния шок.

Второ – масажирайте предварително лицевите си мускули, защото ще прекарате близо два часа в състояние подобно на опиянението, което изпитва надрусан с райски газ индивид, изкривяващо физиономията в най-широката усмивка, на която е способна човешката физиология.

Трето – не си правете труда да се настанявате удобно в креслата в съответния киносалон, защото само секунди след началото на филма ускорението така или иначе ще ви прикове към стола, и не се стряскайте от вида на панорамата от зъби, венци, кариеси и зъбни протези в киносалона след края на филма... това е нормално последствие от симптоматиката, която причинява гледането на "Лудия Макс: Пътят на яростта", описана в точка две.

Четвърто – не правете резки движения при излизане от киносалона и не се поддавайте на желанието да анексирате Македония със собствената си ръждясала Фиеста!

Дотук добре. Предупредих ви. Сега по същество.

Повече от три десетилетия след като австралийското джи-пи Джордж Милър се осъзна, захвърли медицинските слушалки, хвана камерата и създаде или по-скоро маркира вселената на Макс Рокатански още в първия си опит, а след това разви и изведе до нови висоти жанра във втория и третия филм, днес той лукаво се усмихва и ви кани да се завърнете отново в постапокалиптичната му пустош, за да споделите за четвърти път неговото въображение в едно бясно темпо, което, смея да твърдя, не е презентирано до този момент на какъвто и да е екран и с каквито и да е изразни средства.

Може да звучи клиширано, но ако има филм, чието изживяване е сравнимо с "rollercoaster ride", то това без съмнение е "Пътят на яростта". Този кинематографичен оазис ви подхваща в бясно темпо още с първите си секунди, изкачва ви стремително нагоре в остри виражи и не ви оставя да си поемете дъх в продължение на почти един час, след което милостиво ви позволява за кратко да разтърсите глава и да нормализирате дишането си... и отново ви запраща с всичка сила по обратния път, този път надолу с главата, продължавайки да ви инжектира брутални дози адреналин и ендорфини в епични размери.

Знаем, че искате да дочетете това умопомрачително добро ревю! Можете да го направите само в Operation Kino!