Ще е грехота да прескочите "Мостът на шпионите" 0

Последното заглавие на шпионската 2015 година е вече факт. Стивън Спилбърг представя новия си филм "Мостът на шпионите", с който за пореден път демонстрира способностите си в индустрията, без обаче да постигне зашеметяващ "wow" ефект върху зрителя.

Надявам се първият абзац да не ви подейства отблъскващо, защото "Мостът на шпионите" определено е добър филм. Основният проблем, който имам с него, е, че той обединява прекалено малко от добрите неща на типичния спилбъргов подход и голяма част от неговите дразнещи привички.

Историята се върти около залавянето на Рудолф Абел – съмнителен гражданин на ничия земя, обвинен в шпионаж и конспирация срещу САЩ в апогея на Студената война. И точно когато в главата ви биха нахлули мисли, че филмът ще предложи една пълнокръвна игра на тайни агенти, се намесва документалистиката. Защото "Мостът на шпионите" е филм най-вече за Джеймс Б. Донован – американски адвокат, който по неволя на съдбата се озовава в центъра на най-хуманния конфликт в спора между двете атомни сили.

Започвам с добрите качества. Марк Райлънс в ролята на Абел е просто чудесен. Още в самото начало на филма, в комбинация с шеметната операторска работа на Юнуш Камински, Спилбърг успява да създаде усещането за перфектния шпионин. Не, той не е в зората на силите си, нито пък е най-привлекателният и събиращ погледите джентълмен с водка-мартини в ръка. Напротив – колкото се може по-незабележим, с навици и битовизми, които не биха направили впечатление на комшията в дъното на коридора.

Нямам наблюдение върху актьорските възможности на Райлънс от други негови филми, но дори и изборът му да е абсолютен typecast, не само, че нямам никакъв проблем с това, ами и дори адмирирам попадението. Или казано с по-малко думи, директно по темата – браво!

Дългогодишният филмов партньор и приятел (не знам кое идва първо) на режисьора – Том Ханкс – се превъплъщава като Джеймс Б. Донован. Ключовата фигура в историята. Нагърбен с фиктивната задача да бъде адекватен защитник на правата на обвинения в шпионаж Абел, първоначално му носи само и единствено негативи. Когато САЩ е на ръба на нервна криза и всички очакват всеки момент от хоризонта да блесне мощният лъч на разрушението, Донован отстоява не само принципите си, ами и фокусира вниманието ни върху основното послание във филма, а именно – всеки човешки живот има значение.

Виждали сме го това, особено при Спилбърг. "Списъкът на Шиндлер" и "Спасяването на редник Райън" са блестящи примери за качественото развиване на тази идея. Независимо от това колко противоречия носи със себе си, в крайна сметка чувствата у зрителя са недвусмислени и когато големият екран пред нас угасне, имаме усещането, че сме станали малко по-добри. Ужасно изтъркано, нали?

Прочетете пълното ревю на "Мостът на шпионите" само в Operation Kino.