
"Thunderbolts" на Marvel Studios обединява някои от най-сложните герои от кинематографичната вселена на Marvel в екип. Със звезди като Флорънс Пю, Себастиан Стан, Дейвид Харбър и Уайът Ръсел, които се завръщат, за да превъплътят отново ролите си, "Thunderbolts" предоставя шанс да видим как вече сложните герои се развиват по по-неочаквани начини. Филмът представя и няколко нови ключови актьори, включително Луис Пулман и Джералдин Вишванатан.
В интервю за Collider, режисьорът Джейк Шрайер говори за визуалните ефекти на "Празнотата" (Пулман):
[Дизайнът на визуалните ефекти за "Празнотата"] беше дълго търсене и започна с препратките на Грейс [Юн]. Определено дойде от изображения от Хирошима и тези видове сенки. Беше това чувство, че искаме всичко във филма да не се усеща като компютърно генерирано, дори и да имаме едни от най-добрите компании за визуални ефекти в света, които вършат много работа по този филм. Не искам да ги подценявам. Направихме много. Те направиха много. Начинът да се правят страхотни ефекти е да се съчетаят тези две неща. Мисля, че този ефект е разработен с ILM. Ако прекарате повече от кадър и половина анимация между момента, в който те изчезнат, и момента, в който се превърнат в сянка, всичко по-дълго от това започва да се усеща сякаш навлизате в територията на компютърно генерираните ефекти. Така че, трябва да е бързо, но след това почти се чувствате разкрити, защото изглежда толкова просто.
Шрайер също спомена, че въпреки че някои сцени се постигат най-добре чрез визуални ефекти, той иска да даде приоритет на практическите ефекти .
Той добави:
Опитахме се да направим колкото се може повече. Очевидно, предполагам, че технически не е нужно Флорънс [Пю] да слиза от втората най-висока сграда в света, но ако тя иска да го направи, тогава не бих ѝ пречил, ако е решила да го осъществи. В този филм има много земни неща и много земни действия. Има цяла сюрреалистична страна на филма и мисля, че традиционно в този свят може да се разчита доста на визуални ефекти, за да се постигне това. Да дам на Грейс Юн, която е свършила толкова невероятна работа в "Наследствен" и с която работих по "Говеждо", нещо като подкана: "Можете ли да изградите практически цял сюрреалистичен свят, в който гравитацията се измества между всяко пространство и всеки преход е практичен или поне близък до него в камерата, това е просто някак си допълнено от ефекти", искам да кажа, това е толкова забавно. Да я гледам как се справя с това и това е част от най-красивите ѝ творби, а на [оператора] Андрю [Дроз Палермо] - част от най-красивите му творби по осветяване на тези сцени и проектиране на всичко това. Тъй като се опитваме да разкажем човешка история, просто се усеща, че и филмовото производство иска да се усети, че има тази текстура.